Къде са всички?

Испански артист лишава „Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи от присъстващи и още.

Още през 2014 година, когато светът не говори за корона вирус, а площадът пред Дуомо в Милано е препълнен, испанският артист Хосе Мануел Байесте създава серията “Hidden Spaces“ ("Скрити пространства“), в която лишава известни произведения на изкуството от присъстващите персонажи. Изведнъж настава смут - сякаш картината е излязла от рамката, хората са напуснали пространството, остават само тишината, празното, отменените сцени. Но сякаш пълни със спомени. Основен въпрос, на който испанският артист търси отговор в цялото си творчество, е какво се случва с липсите, носталгията, болката от самотата, с времето като абстракция. 

Байесте посяга на някои от най-големите шедьоври в изобразителното изкуство. Критикуван именно заради смелостта да премахне митологичните същества от "Раждането на Венера“ на Ботичели и Христос от "Тайната вечеря“ на Леонардо да Винчи, Байесте твърди, че винаги е искал да види именно тези почти свещени за зрителите "пространства", лишени от хора, празни, съвършени в своята голота. Или пък точно обратното - превърнати в ненужни свидетели на нещо, което е било, но никога няма да се върне. При някои от картините са оставени следи за преминала драма, за живот, който си е отишъл. А при други неизбежно изниква простият, но съществен въпрос - къде са всички? 

Раждането на Венера, Ботичели

 

Това не е първата подобна крачка в творчеството на родения в Мадрид артист. През годините Байесте се е фокусирал основно върху празните пространства, лишените от хора популярни места, скритите съкровища на любими градове. Така ни разхожда из празна Генуа или пък из впечатляващи катедрали в малки испански градчета, които рядко бихме могли да видим в пълния им, разкошен, притихнал блясък, без хорска глъчка, светкавици от телефони и селфи стикове. Байесте приканва зрителите да участват в отворен диалог - между него, класическите произведения на изкуството и "заминалите си" основни персонажи. Така не само се раждат нови форми на изкуство, но се отваря поле за различни гледни точки и интерпретации на познати теми, твърди Байесте. Още повече, разглеждайки подобни класики, съвременните артисти имат възможност да стъпят на утвърдени шедьоври, с чиято помощ да развият креативността си, да експериментират.

А ние, зрителите, имаме достатъчно време да се вгледаме в празнотата. И да открием красотата именно там. На пръв поглед лишена от човешко докосване.

Потъването на Медуза, Теодор Жерико

Герника, Пикасо

3 май 1808 г., Гоя

„Разпнатия Христос“ на Диего Веласкес

Менините, Диего Веласкес

Алегория на вярата, Йоханес Вермеер

Тайната вечеря, Леонардо да Винчи

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция