„Момчетата на Коко“ отбелязват рождения ден на Крикор Азарян

Датата е 15 март, а мястото - театърът, носещ неговото име.

Със спектакъла "Момчетата на Коко“ Театър Азарян към Национален дворец на културата и Фондация "Проф. Крикор Азарян“ ще отбележат рождението на големия режисьор. Той ще се състои на 15 март (неделя) от 19:00 часа на сцената на театъра, носещ неговото име. Режисьор на спектакъла, специално посветен на проф. Крикор Азарян, е неговият студент Йордан Славейков. Визуалната среда е поверена в ръцете на Юлиана Войкова-Найман.

Момчетата на Коко Азарян са отбор от великолепни актриси, всички до една, негови студентки – Албена Колева, Александра Василева, Анастасия Ингилизова, Ева Тепавичарова, Ива Тодорова, Касиел Ноа Ашер, Красимира Кузманова, Койна Русева, Лилия Маравиля, Лиза Шопова, Людмила Сланева, Мелита Софрониоска, Невена Бозукова, Николета Малчева, Ралица Ковачева-Бежан, Рени Врангова, Силвана Пишимарова, Стефка Янорова, Христина Караиванова и др.

Спектакълът ще направи публиката свидетел на едни от първите срещи между актрисите и техния професор. "Иска ни се с "Момчетата на Коко“ да дадем контекст на първите отношения. Не просто актрисите да разкажат неща, които не са се случвали, а да представят техните  собствени  професионални  отношения като започнат от самото начало – от кандидатстудентските изпити, след това от работата си върху дипломни и професионални спектакли“, споделя режисьорът Йордан Славейков.

Ако искате да разберете защо проф. Крикор Азарян е наричал така своите студентки, елате да отпразнувате с тях рождения му ден. Ще се уверите, че не само могат да играят в драматични или комедийни представления. Те могат също да пеят, да танцуват, да рецитират, да пият, да свирят, да плачат, да обичат. Наужким и наистина. Те са ви приготвили високоволтов коктейл от театър, спомени, музика.

Припомняме си и десетте заповеди на Крикор Азарян. Валидни както за театъра, така и за живота.

Бъди в мир със себе си.

На сцената не излизай, ако нямаш какво да кажеш.

Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя, и да не лъжем, още повече, че всичко, което правим е “на ужким”. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото, и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.

Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.

На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.

Не ти си важен, важно е това, което правиш.

Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.

Не се престаравай с живота и играта си на сцената да бъдеш разбран и ясен на всички в залата. Това ще те доведе до дребнавост и буквалност, а нали винаги трябва да има и някаква тайна…

Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителя му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: ”Че това и аз го мога!” 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция