Моля, автограф за мама

Джеръми Айрънс се обяви в защита на еднополовия брак и срещу насилието спрямо жени.

"Обръщам се към вас не като председател на журито на Берлинале, а съвсем лично, заради някои неща, които казах преди време, и които отново се появиха в медиите в последните седмици. Надявам се с това напрежението да се изчисти и тези думи от миналото да не оказват влияние върху оценката на работата ми по време на фестивала. За един от коментарите си вече се извиних. Става дума за три теми, които вълнуват всички нас: сексуалното насилие, еднополовият брак, правото на аборт. Искам да ви кажа своето мнение, категорично и ясно. Първо: от цялото си сърце подкрепям борбата на жените за равноправие, подкрепям тези, които все още са подложени на сексуално насилие, които нямат равни права, както в дома, така и на работното им място. Второ: приветствам законодателствата, които позволяват да се сключват еднополови бракове, във всички държави, в които това е било възможно, и се надявам, че това модерно законодателството ще разширява своята територия във все повече страни. Трето: напълно подкрепям правото на жените да правят аборт, ако това е тяхното желание, независимо поради каква причина. Това са три основни права, които за мен са важни и необходими за съществуването на всяко едно цивилизовано и здраво общество. Трябва да се стремим това да се случи в целия свят, тъй като все още има държави, където въпросните права не са осигурени, където заради тях хората биват пращани в затвора, някъде дори заплашени от смъртно наказание…“

С това политическо изявление на актьора Джеръми Айрънс започна пресконференцията на 70-ия Международен кинофестивал в Берлин. Колкото и странно да звучи за незапознатите, изказването бе очаквано от берлинските журналисти. Още през януари, когато от Берлинале обявиха, че Джеръми Айрънс ще заеме председателското място в журито, в някои медии посочиха, че това е грешна стъпка на новото ръководство на фестивала, тъй като в миналото Айрънс е правил изказвания срещу еднополовия брак и се произнесъл пренебрежително към жените от движението MeToo. Срещу избора на актьора се изказаха и политици от фракцията на социалдемократите. "Айрънс не може да бъде част от Берлинале“ – гласи заглавие на интервю с председателката на Комисията по култура в Бундестага. "Държавата дава повече от 10 милиона евро за фестивала, така че има право да знае какво се случва там – казва тя. – Решението да бъде поканен Айрънс беше грешка и би трябвало да бъде оттеглено, тъй като той никога сериозно не се извини за думите си. Двамата директори на фестивала твърдят, че са говорили с него и че той се е дистанцирал от казаното, но аз никъде не прочетох това.“

Фестивалът не се отказа от избора на шеф на журито, така че Айрънс нямаше друг ход и ако не искаше постоянно да бъде нападан, трябваше сам да поеме инициативата и да каже какво мисли по въпроса. Направи го.

Единственият въпрос, който последва, беше: каква политическа отговорност поема той като председател. Отговорът му: "Режисьорите и артистите не носят отговорност към политиката, а към киноизкуството. Като хора обаче ние носим същата отговорност, която имат и всички останали – към чистия въздух, към чистата природа, към бъдещето на планетата.“ След което разказа, че неговата любов към киното тръгнала от филмите на Чаплин.

Роденият през 1948 г. на остров Уайт, Англия, Айрънс може и да смущава с непремерените си думи, но при всички случаи впечатлява с актьорските си постижения и да… с изискания си външен вид, подчертан почти винаги от шармантния шал на врата. Докато учел театър, един от преподавателите му казал да не се надява на блестяща актьорска кариера. Не заради липсата на талант, а защото аристократичното му поведение, начинът му на говорене, пък и тази осанка, може и да са добри за определени среди, но са твърде остарели за съвременния театър. Очевидно преподавателят му е сгрешил, защото почти 50-годишната кариера на Айрънс на сцената и пред камерата доказва точно обратното. В него има нещо, което публиката обича. Дали е дарба или аура, е въпрос само на терминология.

80-те години на ХХ век са неговото златно време. На Бродуей партнира на Глен Глоуз – роля, която му носи наградата "Тони“. В киното също успехите идват един след друг: от "Жената на френския лейтенант“, където играе заедно с Мерил Стрийп, през "Мисията“, "Превратностите на съдбата“ – все филми с фестивални отличия. Любимец на международната публика става с "Къщата на духовете“ на Биле Аугуст и "Открадната красота“ на Бернардо Бертолучи.

Макар че след като навършва 50, вече не снима така активно, Джеръми Айрънс не може да се оплаче от липса на предложения. През новото столетие игра в "Нощен влак за Лисабон“, "Да бъдеш Джулия“ и още в много малки, но не незабележими роли. 

От години Айрънс е собственик на замък от XV век в Ирландия. Влечението му към Средновековието е задоволено и чрез артистична изява – неговият глас звучи в ушите на туристите, посещаващи Уестминстърското абатство с аудиогайд.

Като знаем всичко това, няма да е никак трудно да си обясним края на пресконференцията в Берлин – пресконференция, започнала с политическото изявление на Джеръми Айрънс. Та на финала в залата се изправи журналистка, която каза:

"Господин Айрънс, дълго мислих какъв въпрос да ви задам. Какво да попитам за ролите ви? За коя от тях? Обърках се. Затова реших просто да ви благодаря за всичко, което сте изиграли. И да ви помоля за един автограф за мама.“

Така започна Берлинале.

 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция