Последните удари на сърцата, които обичаме

2019 година ни отне много любими български творци. Не им казваме сбогом, а се усмихваме, че ни се случиха.

За екипа ни 2019 година беше пълна с истории. Случиха ни се неща, за които преди 365 дни дори не бихме и предположили. Имахме достатъчно време, за да погледнем назад към миналото и да поговорим с онези, които вече ги няма. Защото силно вярваме, че настоящето е свързано с всички отминали истории. Че в несъстоялите се разговори се крие повече истина, отколкото си представяме. Тайно се надявахме през 2019 да няма загуби и ничия душа да не отлита. За съжаление изгубихме повече талант, повече любов и повече жажда за живот, отколкото би ни се искало дори да признаем. Загубихме любими артисти, музиканти, писатели. Наши близки в живота или превърнали се в такива чрез изкуството, което създават. Спомняме си за тях. Не само днес. За миг се присъединяваме към небесната компания, която са направили някъде горе. Липсват ни.

Иван Ласкин

Годината започна със загубата на "Васко да Гама от село Рупча”. На 48 години любимото момче на българското кино и театър си отиде от този свят, научавайки ни как един мъж трябва да обича една жена.

Нямам обяснение защо те Обичам.

Понякога ме хваща яд на лепкавите ти целувки за които никой не знае!
Най-вече: с какво право ми ги причиняваш тези целувки?!??
Просто устните ти са като атомни вендузи! Топли и вдъхващи любов! Мамицата му!

Риташ ме докато спя! Крадеш ми айряна и ягодите от хладилника.
Печеното ти пиле с картофи има вкус на ксерокс! И аз те обичам !??!!

Също така, се дразня за това, че караш неимоверно и сексапилно колелото си! И аз завиждам вероломно! На седалката! Защото се докосва до теб! Вторачен в седалката, ми иде да я убия! Защото заради теб съм способен да ревнувам от седалка на колело!

Защото толкова те обичам!
Готвиш храна, която не би вкусил дори притеснен талибан в оставка или гладен павиан със семейни проблеми!
Както и камила с анорексия!

И аз те обичам!
Защото всичко, което правиш ти, е Обич!
И аз те обичам!

Пренебрегвам понякога трошицата бадемче между зъбите ти и капчицата бозичка на блузката ти... защото те обичам!
И целувката е моя за теб, мило момиче!
Ти правиш хората добри! И мен!

Толкова те обичам, че дори не забелязвам детето ни, когато притичва покрай теб! Толкова те обичам, че когато стоеше под дъгата в Гърция, тя ми се видя черно-бяла... Обичам бръчиците и нескопосаната ти прическа сутрин, когато се събуждаш и приличаш на морко врабче... Толкова те обичам, че само когато съм с теб, не съм егоист. Толкова те обичам, защото ме правиш добър и нежен, защото цериш просташкия ми характер само с поглед... защото те обичам! Обичам тайнството ти на честен човек и някои релефи от тялото ти, за които няма да споделя! Обичам дишането срещу лицето ми, когато спиш и аз те гледам. Обичам да те галя и ти да се усмихваш на сън...

Явор Захариев

Вокалистът на Gravity Co си отиде малко преди да навърши 39 години, много преди да ни даде цялата музика, на която беше готов. Момчето, което с песните си призна, че не разбира нищо от любов. Че търси убежище. Че обича да гледа лицето ѝ, защото това го спасява. Пускаме си любимите парчета на групата, усилваме до дупка. И си мислим, че може би Явор наистина нямаше място в този празен свят. Каква друга причина би имало ангелите да си отиват? 

Владимир Трендафилов

Пролетта на изминалата 2019 г. пристигна с тъжната новина за смъртта на литературния критик, преводач и поет Владимир Трендафилов. Остави ни безброй незаменими преводи на поезия. Автор е на книгите: Неизличимият образ в огледалото: Актуалната българска рецепция на Англия, англичанина и английската мисъл през ХІХ и началото на ХХ век (1996), За рамките на литературата (2005), Кризата, която обнадеждава: картографии на днешното литературно поле (2009) и др.

Любомир Левчев

На 84 години ни напусна писателят и поет Любомир Левчев. Той е автор на над 30 стихосбирки, три романа, сценарии за филми. Подари ни най-красивите думи и ни научи как истински да жадуваме онези, които обичаме. 

НЕДОПУСТИМОСТ

Да те жадувам аз,

да те жадувам!

А ти все повече да се отдалечаваш.

И аз все повече да съм виновен…

Това е толкова недопустимо!

Защото все пак ти ще ме помилваш,

Главата ми ще падне на гърдите ти -

отсечена от меча на въздишките.

Ще се стопят китарите,

додето остане само оня звук,

наподобяващ

звънтежа на пружинено легло…

Това е толкова недопустимо!

Защото аз не съм готов да те загубя

като ключе от пощенска кутия

и като календарче с телефони.

Не съм готов!

Не съм готов!

Затуй минавам всяка вечер

под фосфорната тайна на прозореца

и под влудяващия стон на гълъби ревниви…

Минавам аз.

Минавам сам.

Недопустим като тъга.

Милчо Левиев

През 2019 година джазът звучи една идея по-тъжно, защото загуби Милчо Левиев. На 81 години изключителният музикант си отива след тежко боледуване в болница в Солун.

Аз не можах да се справя и избягах. И не съжалявам. Но тази слабост (ако я приемем за чисто човешка слабост) е съпроводена и от дълбоко загнезден в подсъзнанието страх, натрупван през годините на тоталитаризма още от най-ранна възраст. Дори в емиграция, при всички уредени формалности и професионална реализация, при откъсване от майчиния език, семейната и приятелската среда, този страх е най-устойчив. Като правило, което навярно могат да обяснят психолозите и психоаналитиците, той изплува точно тогава, когато човек е най-беззащитен – в съня, превърнал се в кошмар. 

Йосиф Шамли

На 29 октомври към небето отлетя актьорът Йосиф Шамли. Едва на 47 години. Той беше една от причините да сме сред редовните зрители в публиката на Наридния театър. В последните години Шамли участва в прекрасните спектакли "Спускане от връх Морган“, "Калигула", "Опит за летене", "Наблюдателите", "Братя Карамазови". Можем само да гадаем ролите, които щеше да изиграе, ако... Надяваме се пътят му да е светъл, като самия него. Сцената е тиха.

Стефан Данаилов и Стоянка Мутафова

Неслучайно пишем имената им заедно. Заминаха си един след друг и оставиха след себе си бездна - огромна, колкото таланта им. Като всяка голяма загуба, щетите тепърва ще бъдат осъзнавани. Ден след ден, трептене след трептене, сцена след сцена. Аплодираме ги шумно и безспир. Без никакви сълзи - щастливи сме, че ни се случиха.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция