На живо от червения килим на Европейските филмови награди в Берлин

Най-престижните филмови награди в Европа, Европейските филмови награди, се проведоха за 32-ри път в Берлин. Всички най-гледани и обсъждани филми от годината бяха сред номинираните, а много световни кино творци с европейски произход се състезаваха за големи награди. Големият победител на вечерта стана брилянтната черна комедия на Йоргос Лантимос – “Фаворитката”, който си тръгна с 8 статуетки. Включително за най-добра актриса в лицето на Оливия Колман и за най-добър режисьор и филм. Антонио Бандерас пък стана най-добър актьор за невероятната си роля в “Болка и величие” на Педро Алмодовар, която му донесе и номинация за “Златен глобус” буквално два дни по-късно.  

Френската икона Жулиет Бинош беше отличена с награда за приноса си в световното кино. Красива и изящна на килима, тя е готова да отговори на всякакви въпроси, независимо че след няколко минути церемонията започва.

Какво трябва да притежава един проект, за да го изберете?

“Те избират мен, колкото и аз избирам тях,” усмихва ми се тя. “Смятам, че трябва да използваш интуицията си, ангелите си, които ти говорят и да не те е страх от дяволите, защото винаги можеш да ги трансформираш. Но те те побутват, така че трябва да можеш да скочиш в неизвестното. И в същото време трябва да имаш доверие, че нещо истинско и необходимо ще влезе вътре в теб.”

Допълва, че е късметлийка, че е французойка, защото държавата й много помага за финансирането на филми.

“Работя и с много чужди режисьори във Франция, което е много впечатляващо – с японци, иранци, австрийци. Мисля, че държавите трябва да подкрепят киното. За да има здраво общество, трябва да има артисти с нови идеи, трябва да чуем нови неща и в същото време да сме провокирани. Не смятам, че е задължително да чувстваш принадлежност и да се бориш само за собствената си страна. Не съм шовинист, бих се борила за човешките същества и техните права сред различни държави и традиции. Затова обичам да работя с други хора, това е начин да се обединим. Резултатът пътува по цял свят, няма граници за истинското изкуство.” 

Италианският актьор Пиерфранческо Фавино беше номиниран за най-добър актьор за ролята си в “Предателят” – криминална драма, посветена на живота на мафиота Томасо Бушета през 80-те години. Срещали сме се преди две години, когато той връчваше награда, а сега е номиниран.

Казвам му, че се е справил наистина впечатляващо с тази трудна роля и го моля да ми разкаже малко повече за подготовката му за този филм.

“Трудно беше, защото героят е искал да знаем всичко, което е известно за него, а трябваше да открием и това, което не е искал да бъде разкрито,” разказва той. “Бушета създава собствена идея за живота си и аз исках да намеря скритото. Беше малко трудно, но след като гледахме и документалния филм, мисля, че с режисьора Марко Белокио се справихме добре.” 

Големият победител от миналата година – “Студена война” на Павел Павликовски си тръгна с награда и тази година. Филмът спечели Наградата на публиката.

Питам Павел какво означават Европейските филмови награди за европейските творци:

“Значат много! От една страна са европейски, а в същото време представляват и по-малко комерсиален подход към правене на кино. Печелиш тези награди не заради 50-те милиона долара, похарчени за промоция, а заради това, че хората гледат филмите и гласуват за тях. Така че разликата между тези награди, Оскарите и наградите БАФТА е голяма - последните две са по-скоро за рекламата и промоцията на филма. Европейските филмови награди са много по-чисти и също така е прекрасно да видиш другите творци тук. Ние сме като семейство, принадлежим към един и същи вид и ще умрем такива – европейски творци. Светът се променя и ние също трябва да го правим, но е хубаво определени традиции да останат същите.”

Какво е важно за него да притежава една история, за да иска да я разкаже?

“Трябва да работи на толкова много нива: да ме впечатли и да превземе сърцето ми, визуалните ми усещания, както и интелекта ми. Tрудно да намериш такива истории, затова и не правя филми толкова често.”   

Наградата на Европейската филмовия академия за цялостен принос отиде при Вернер Херцог. Емблематичният немски режисьор на игрални и документални филми беше отличен за работата си през годините. Специфичният стил и отношение към детайла и героите, връзката му с природата, както и дългогодишната му работа с ексцентричния Клаус Кински са сред запазените му марки.

Какво означава за него тази награда? 

“Не толкова много, защото филмите ми не стават по-добри или по-лоши, ако не я получа. Но със сигурност идва в интересен момент, в който имам повече влияние, отколкото преди 40, 30 или 20 години. Направих три дълги филма за последните дванайсет месеца и вече монтирам следващия.”

А защо е станал режисьор?

“Не знам, просто винаги е било вътре в мен.” 

Българският филм “Ирина” беше номиниран в категорията “европейско откритие”. На килима се срещаме с режисьора Надежда Косева, актрисата в главна роля Мартина Апостолова и продуцента Стефан Китанов. И тримата са много горди и развълнувани от успеха на филма си и споделят, че е било невероятно преживяване да обиколят не един червен килим и фестивал с него. 

Ден преди церемонията се срещам и с една безкрайно талантлива дама, която е номинирана за най-добра актриса.

Трин Дирхолм е датска актриса и певица, която е под светлината на прожекторите от дете. Не се страхува от предизвикателства и е носител на престижни световни награди за филми като “In a Better World” и “The Commune”. Тази година отново впечатли с ролята си в “Queen of Hearts”, където играе жена, която започва връзка с доведения си син.  

Какъв вид подготовка прави един актьор за такава роля?

Всъщност режисьорът Мей Ел-Туки и сценаристът Марен Луис Кен подготвиха всичко. Направиха проучвания с психолози, намериха идентични случаи и обсъдихме какво би станало и какво се е случвало в някои от тях. Говорихме много и за Федра от гръцката митология, тъй като този филм е модерна версия на това. И след това, разбира се, обсъждахме как да се подготвя аз. Най-важното беше да разбера какво се случва в главата на тази героиня, тъй като тя очевидно не е най-добрия човек. За мен е много важно не да защитя героя си, а да разбера мотивацията му и да поканя зрителите да разберат вътрешния му конфликт. Например, желанията на героинята ми – какво точно иска тя. Трябваше да се свържа с нея, нямам думи да го опиша, но трябваше да се поставя в ситуации, в които тя не се чувства комфортно; трябваше да разбера какво се е случило в детството й. Накрая така и не получаваме истинско обяснение за мотивите й и на именно мен това ми харесва. В противен случай би било прекалено черно и бяло. В света, в който живеем, е важно да споделяме и да се събираме с хора. Когато пътувам, често срещам хора, които казват “може ли да седна тук и да гледаме филма заедно?” За мен е важно да споделям такива срещи с други човешки същества. 

В този ред на мисли – как наградите и номинациите и мнението на публиката и критиците променят твоето преживяване с един филм? Преминала си през толкова много, за да направиш “Queen of Hearts”. След това други хора го гледат и имат мнение, после идват награди и номинации, това променя ли нещо за теб от процеса?

Не променя работата, може само да промени броя на хората, които ще гледат филма. Когато първо дойдоха новините, че сме селектирани в Сънданс и Гьотеборг, хората започнаха да се интересуват какъв филм е това и да искаха да го гледат. Затова правим филми, защото искаме да се гледат!

Наградите и шоутата са до голяма степен само блясък: обличаш си тоалета за червения килим и се превръщаш във филмова звезда. Имам честта да имам много награди, но само мисля колко съм добра, ще попадна в капана на лъжата.

Гледайте и видео от репортажа на червения килим: