Пoрнокалипсис

 

Една невинноизглеждаща, необичайно топла за края на берлинския март вечер се събрахме в едно анонимно подземие на Курфюрстенщрасе един малък комитет - актьори, продуценти, членове и близки на екипа, общо взето, повечето замесени, за вътрешната премиера на новия филм на Брус ЛаБрус - “Фракция на лилавата армия" ("Purple Army Faction" или просто PAF). Дефиниция за ъндърграунда на мейнстрийма - ето на това приличаше тази сбирка. 

ЛаБрус едва ли има нужда от представяне - канадецът, който, за 30 години кариера, се е превърнал в най-популярния режисьор на политически-натоварено гей порно, провокатор и бунтовник.  

Първият му пълнометражен филм "No Skin Off My Ass" (1993) разказва за група канадски скинхедс, които се отдават на взаимни ласки - Кърт Кобейн е казвал, че това е любимият му филм. По мое мнение, филмът е поетичен, невъзмутим и същевременно безкрайно наивен и срамежлив, въпреки многото откровен секс.  

Новият му филм е всъщност омнибус, съставен от 4 късометражни порнофилма - 2 заснети в Мадрид и 2 в Берлин. Изключително сексапилен дявол съблазнява един фин ангел на гробищата и после го изнасилва върху дивана на мадридския му апартамент. Таксиметров шофьор спасява елегантен професор, който е решил да се самоубие от виадукта "Сеговия" в Мадрид - и после правят нежен секс насред пътя. В Берлин играта, предвидимо, загрубява - мачизъм, групов секс, хардкор действие. Това, което обаче облагородява порнографията на ЛаБрус, е безкрайното чувство за хумор, умното иронизиране на политическата коректност и изненадващата, но автентична топлина на погледа му върху секса. Не знам дали можете да си представите емоционално порно, порно, което поразява с чувствителност и нежност дори в най-експлицитните си сцени на бруталност и грубост. Отгоре на това, кинематографията е вълшебна - има кадри, които притежават изключителна поезия и изящност. Красотата на секса, който не се извинява и не се срамува, е намерена; многообразието му, което се поляризира между необуздаността и покоя, е осветено.  

Последната сцена от Фракцията e групова мастурбация на около 15-ина момчета пред екрана на полупразен киносалон. В разговор ЛаБрус се пошегува, че това е идеята му за апокалипсис, или по-точно за порнокалипсис - момента, когато удоволствието ще засенчи напълно волята на природата да насочва живота към вечността. Много цайтгайст, много нещо! 

“Фракция на лилавата армия" може да бъде всичко - порно мелодрама, порно комедия, порно трагедия, защото е едновременно смешен, интригуващ, трогателен и меланхоличен. Отдавна мейнстрийм порното е станало клише - безвкусно, банално, нихилистично... В това подземие, в компанията на малкия комитет на създателите си, филмът на Брус ЛаБрус ми припомни почти изгубеното усещане, че понякога гледането на секс може да бъде също толкова красиво, колкото и правенето му с много чувство. 

Мартин Ръждашки

 

 

филми сериали кино Брус ЛаБрус