Заекът на Дюрер отново на свобода

За предстоящия юбилей, 550 години от рождението на художника, виенският музей „Албертина“ представя голяма изложба с 200 негови творби.

Това се случило преди малко повече от пет столетия в германския град Нюрнберг. Едно 13-годишно момче се погледнало в огледалото и нарисувало това, което вижда в него: себе си. Сериозен поглед. Дълга коса, шапка, едната ръка скрита в ръкава – това е ръката, с която се рисувало, тъй като тя била постоянно в движение, нямало как да я наблюдава. Не минало много време и момчето станало известен художник, толкова известен, че получавал поръчки от императора. Днес се смята за един от най-известните художници изобщо на всички времена, а автопортретът му е сред най-старите изображения на дете. Името му е Албрехт Дюрер.

През 2021 г. ще се навършат 550 години от раждането му, годишнина, чието отбелязване за виенският музей "Албертина“ започва още сега. Известно е, че оригиналът на прочутия акварел "Малък полски заек“ (1502 г.) се пази точно в този музей и дори се е превърнал в нещо като негова запазена марка. Освен това в депата му се държат още 140 работи на Дюрер. Изложбата, която беше открита преди седмица и която ще продължи до януари 2020 г., показва 200 творби на художника – към притежаваните от "Албертина“ оригинали са прибавени и други от музеите в Мадрид, Лисабон, Мюнхен, Ваймар… Съхраняваните в "Албертина“ работи на Дюрер са излагани последно през 2003 г. Много от тях не могат да издържат дълго при условията, които ги прави достъпни за публиката, затова се налага по-често да престояват при специални грижи.

Албрехт Дюрер е определян като "символът на Ренесанса на север от Алпите“. Творчеството му е обемно, към сто от картините му категорично се приемат за шедьоври на изобразителното изкуство, към тях се прибавят към 300 гравюри и близо 1000 рисунки. Освен това Дюрер се е занимавал активно и с писане. Запазени са фрагменти от записките му, писма, дневникът му от пътуване през Холандия. Записвал е както интимни подробности от семейния си живот, така и стихотворения, философски разсъждения, теория на изобразителното изкуство. Всичко това прави Дюрер типичният ренесансов човек с всестранни интереси. За него изкуството не представлява единствено художествени умения, а и знания, което ще рече, че дейността му е обединявала практиката и теорията.

През XV и XVI век Нюрнберг е едно от най-важните златарски средища в Германия. Дюрер също е от семейство на златари, третото от 18 деца. Първоначалните му намерения са да последва баща си в този занаят, но прекъсва обучението си по златарство и започва да учи рисуване. Баща му освен златар е и надарен рисувач и очевидно предава основите на това изкуство на сина. Благодарение на опита си с благородните метали Дюрер е направо виртуоз при отпечатването на гравюрите си – техника, която не е особено развита в Нюрнберг. Но не скъсва напълно със златарството, прави проекти за бижута и съдове, които най-вероятно след това се реализират от брат му.

През 1494 г. Дюрер се жени за Агнес Фрей и благодарение на зестрата й може да отвори собствено ателие. За първи път бележи творбите си с "AD“ – подпис, който ще се прочуе не след дълго. Целта му не е да пласира гравюрите си на традиционния пазар, Дюрер иска да изгради собствена клиентела, чийто интерес да бъде поддържан от необикновени теми и перфекционизъм при изработката. Понякога поема и финансови рискове, експериментирайки с вкуса и образоваността на публиката.

След две пътувания до Италия Дюрер насочва интереса си към начина на представяне на човешкото тяло през Античността. Посредникът между античния идеал и Дюрер става тогавашното съвременно италианско изкуство. Все по-често художникът представя голи тела и ако рисунките му бъдат подредени хронологично, ще се види как самият той се учи да изобразява различни положения на модела, жестове, изражение на лицето.

Проблематични за изследователите се оказват рисунките му на различни растения. Доказано е, че допълнително пергаментите са датирани с 1526 година, но самите рисунки вероятно са от по-рано. Вероятно е също така част от тях и да не са негови, а на негови последователи. Категорични доказателства за това твърдение обаче няма. Според експертите от "Албертина“ пейзажите са правени след първото пътуване до Италия, но преди 1500 г. За Дюрер рисуването на натура представлява упражнение за пръстите, изучаване на природата, както и вдъхновение за други, по-големи творби. Акварелите "Малък полски заек“ и "Част от ливада“ влизат в този цикъл и са признати шедьоври. Козината на заека е така нарисувана, че човек има чувството, че може да прекара ръка през нея. А светлинката в окото му, с каквито и тълкувания да се е сдобила през вековете, всъщност е отразената светлина от прозореца в ателието на майстора.

Дюрер се прочува първо с гравюрите си, но с трайна слава се сдобива с по-големите си картини, които прави във Венеция, сред които е например "Празникът на Розенкранц“. И както обикновено се случва, чужбинската му известност му осигурява поръчки в родината – в Нюрнберг, в Саксония, във Франкфурт. Най-често поръчките идват от император Максимилиан I, по чието нареждане от 1515 г. нататък градът Нюрнберг се задължава да изплаща на художника годишна пенсия от 100 гулдена от парите, които управата получава чрез данъците. За времето си това не е никак малка сума. За да получава пенсията и след смъртта на Максимилиан, художникът отива на коронясването на сина му Карл V и успява да уреди това, заради което е бил път.

Дюрер е един от най-добрите портретисти на времето си. Обикновено  използва една и съща схема, в която изобразяваният е в три четвърти профил и с изцяло или частично видими ръце. Този начин на рисуване е характерен за холандските живописци, като през втората половина на XV век стига до Нюрнберг. Човешката фигура е предадена с натуралистични детайли – кожата, косата, материята на дрехата. Усвоявайки занаята, Дюрер често сам си е модел, от което идват и многото автопортрети. Да рисува себе си му излиза доста по-евтино. Автопортретите използва и като доказателство за таланта си пред потенциалните клиенти.

Към края на живота си Дюрер пътува до Холандия. Но по това време вече не е добре, измъчван е от болестите. Късното му творчество се състои отново предимно от графики.

Дюрер умира само на 57 години на 6 април 1528 г. 13-годишното момче от автопортрета е вече зрял и прочут мъж. Според някои изследователи смъртта му е следствие от малария, според други от сифилис. 

Днес, почти 550 години по-късно, същото това момче продължава да се надбягва със своя заек из вечността.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още РеAкция