Непознатите сюрреалисти: Леонора Карингтън и Ремедиос Варо

Художничките Леонора Карингтън и Ремедиос Варо се запознават покрай сюрреалистичното движение в Париж и са възприемани като femmes-enfants на доста по-известните и по-възрастни мъже сюрреалисти в техните животи. Варо е напуснала Испания с поета Бенжамен Пере, а Карингтън е била във връзка с Макс Ернст. През 1942 г., в разгара на Втората световна война, президентът Лазаро Карденас отваря мексиканските граници, за да приеме редица бежанци от Европа. Карингтън и Варо са сред многото, които намират сигурно убежище там. Те се установяват в Мексико сити и скоро стават близки приятелки. Двете се виждат почти ежедневно, за което Карингтън казва: „Присъствието на Ремедиос в Мексико промени живота ми“.

И Карингтън, и Варо рисуват предимно в сюрреалистичен стил, насищайки творбите си с мистицизъм и неземни елементи. Обстановката в творбите им до голяма степен е съсредоточена в домашното пространство – кухните, трапезариите, дворовете и т.н. Домът се превръща в място за медиация, както обяснява Сюзън Абърт, професор по история на изкуството и визуална култура: „едно от основните средства на [Карингтън] за възвръщане на [женската власт]... е да приравни женската домашна сфера с магическите практики на различни култури. По този начин детската стая, кухнята, градината и т.н. се превръщат от места за тежък труд и потисничество в места на съпротива и власт“. Варо и Карингтън се интересуват от алхимия, магия, Таро и астрология и тези теми преплитат в техните творби, както се вижда в „Петък“ на Карингтън, 1978 г. или „Нощта на осемте“, 1987 г., и „Сътворението на птиците“ на Варо, 1957 г. 

Леонора Карингтън, Петък, 1978 г. 

Ремедиос Варо, Сътворението на птиците, 1957 г.

Представите за силата на алхимията в магьосничеството водят до серия от картини, които изобразяват трансформации на човек в богиня или животно. В много от творбите им женските форми придобиват животински черти. Това е често срещано явление в книгите по алхимия, където алхимиците използват животни, за да представят различните етапи на химическия процес. Тези картини сякаш внушават усещане за издигнат статус и новооткрити способности – сякаш в ролята си на съпруги и майки, далеч от тревожния опит на войната, тези жени са открили себе си.

Въпреки че рисуват поотделно, те прекарват време заедно в готвене, писане на заклинания и в измисляне на пакости, които да скроят на гостите си. Джанет Каплан описва честите „сюрреалистични игри, шеги, партита с костюми и бурно разказване на истории до късно през нощта“ на общността. Карингтън и Варо обичат да готвят сюрреалистични ястия или да използват билки от мексиканските пазари, за да създадат магически отвари. Тяхното игриво въображение е неразделна част не само от работата им, но и от тяхното ежедневие. В приятелството си, описвано от Терез Арк като „единствено по рода си в историята на изкуството", те намират сътрудници в своите въображаеми „реалности“.

В книгата на Карингтън „Слуховият тромпет“ тя изгражда двете главни героини като много по-възрастни версии на себе си и Варо, като по този начин показва колко важно е това приятелство за нея. И Варо не пропуска да го включи в своите разкази, създавайки също толкова чудати персонажи като тези на Карингтън. 

Автопортрет на Ремедиос Варо

Автопортрет на Леонора Карингтън