BDSM киното: по-добрият хардкор

“Ела, завържи ме!“, „Секретарката“ и прочие филми, от които може да се изчервите... И се надявамe това да се случи.

Покрай избухването на трилогията "Петдесет нюанса сиво“ хардкор сексът получи нов облик. Историята, прераснала в захаросана романтика, дело на Е.Л.Джеймс, е поп-културен феномен и никой не може да го отрече. Публиката е разноцветна и многолюдна. От жени, които се прехласват, до хора, които критикуват и пуфтят, няма зрител, читател и изобщо любител на удоволствията, който да остане безразличен към появата на тази трилогия.

"Петдесет нюанса сиво“ обаче не е секс киното, което обученият да гледа качествени продукции зрител, си представя. Филмът е някакъв хибрид между неосъществената фантазия на всяка романтична жена и желанието за по-разкрепостени секс игри. Но когато говорим за качествено връзване и подчинение, то киното може да предложи много по-ярки, горещи и дори малко притеснителни примери. 

Секс филмите не са лъжица за всяка уста, но ако този жанр ви допада и не ви се гледа блудкавите стонове на Ана и Крисчън, то може да си изберете някое от нашите предложения.  

Секретарката

Годината е 2002 и звездата на Маги Джиленхол изгрява ярко с тази драма. Тя и Джеймс Спейдър са двойка – той е нейният шеф на име мистър Грей, а тя - неговата секретарка. Двамата развиват странно иронична и сексуална връзка, в която тя му е подчинена, а той обича да я наказва по всякакви начини за неизпълнените й задължения. Е.Л. Джеймс не е казвала дали се е вдъхновила поне малко от този прекрасен филм, но приликите са доста. "Секретарката“ поставя Спейдър и Джиленхол в центъра на всевиждащото око на Холивуд, защото между двамата има страхотна химия на екран. А ролята на Джиленхол й носи първа номинация за "Златен глобус“. Самият филм пък печели наградата на журито на фестивала Сънданс. Освен всички тези неща обаче, "Секретарката“ е едно истинско палаво забавление.

Ела, завържи ме

Педро Алмодовар обича да разказва за няколко неща – за жени, за секс и за насилие. Само той може, по толкова чувствен и напрегнат начин, да представи болната мания на един мъж към една жена като еротика. И го прави. Още през 1989 година с безобразния "Ела, завържи ме!“. Във филма няма много секс, но пък има връзване, колкото ви се иска. Антонио Бандерас е в ролята на задръстен луд мъж, влюбен в порно звезда, която пленява и връзва в дома си с ясната идея, че по този начин ще я накара да се влюби и омъжи за него. Смеска между бондидж и "Колекционерът“ на Джон Фаулз, "Ела, завържи ме!“ е пламенно удоволствие за болната страст и въжетата.

 

Горчива луна

BDSM киното не е нищо, ако в него не присъства поне един филм на Роман Полански. Палавият поляк обожава темите за секс и насилие и те винаги присъстват във филмите му. Питър Койот и Еманюел Сение играят сексуално пристрастена един към друг двойка, която обича да се наранява по всякакъв начин – сексуален, физически и емоционален. Полански се гмурка в дебрите на секса, за да покаже всичко от връзване до воайорство. "Горчива луна“ е перверзно удоволствие, което ще ви възбуди. Буквално.  

Последно танго в Париж

Нещо старо, но златно, което всеки почитател на седмото изкуство трябва да е гледал поне веднъж. А тези с афинитет към секса – няколко пъти. Филмът на Бернардо Бертолучи скандализира много хора и кара голяма част от критиците да го заклеймят като "порнография“ и "пошло кино“. Времето обаче е най-добрият мерител за тези неща и днес "Последно танго в Париж“ се смята за един от най-добрите филми на своя автор. Историята разказва за странната връзка на възрастен мъж и млада жена, които се срещат в апартамент в Париж, за да правят перверзен секс. Марлон Брандо по онова време вече е поостарял и понатежал и до него крехката Мария Шнайдер изглежда като момиченце. Може би и това донякъде придава по-перверзно звучене на филма. От силно сексуални и натуралистични сцени, до прословутата "сцена с маслото“, "Последно танго в Париж“ може да предложи много секс заряд. На онези, на които им се опитва нещо по-специално.

Нимфоманка

Една класация за секса в киното би била нищо без това творение на Ларс фон Триер. Представете си жанр в порното. Какъвто и да е. Е, Ларс фон Триер го е направил и в киното, в своята "Нимфоманка“. Шведът не просто скандализира, той направо шокира и беше заклеймен заради шестчасовия си филм, изпълнен със секс от всякакъв характер. BDSM-ът присъства ярко във втората част на филма, когато персонажът на Шарлот Генсбур е в търсене на своя оргазъм и попада на младия К, който я възбужда, шибайки я здраво с камшик отзад. Истински, кървав и откровен BDSM е онова, което става между двамата. Препоръчваме, ако имате сили да стигнете дотам.

 

Пианистката

Михаел Ханеке е един от странните творци на австрийското кино. Той не допада на всеки, но неговата "Пианистка“ ще ви пасне като ръкавица, ако обичате секс и забранени неща. Ханеке взима романа на друга откачена австрийка – Елфриде Йелинек и прави филм. Изабел Юпер е в ролята на известна пианистка и учителка по пиано, която развива любовно-сексуална зависимост към свой ученик. Той е млад, красив и прави с нея каквото си иска. "От сега нататък ти даваш заповедите. Ако искаш да ме удариш, удари ме!“, така започва една от секс сцените... Останалото - по-нататък, ако изгледате филма.

Венера в кожи

Второ предложение от Роман Полански, e филм, в който той отново снима жена си Еманюел Сение, но този път тя не е в ролята на подчинена, а е доминант. Жена, която има за цел да докаже, че е подходяща за роля в пиеса, която иска повече от всичко на света. Вследствие на това тя и режисьорът започват бавна, насилствена и перверзна игра на доминант и подчинен. Персонажите са само двама, а филмът е базиран на пиесата със същото име. Полански отнесе доста критики за този филм, но това не му попречи да възбуди по-перверзните си почитатели.      

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт