В „Историята на прислужницата“ бъдещето е все така бляскаво

Притеснителен сериал, който може да ви уплаши. И със сигурност ще ви разплаче.

“Бъдещето е ужасен кошмар” гласи един от постерите на първия сезон на най-успешния сериал за миналата година – зла антиутопия на бъдещ свят, в който никой не би си пожелал да живее. Но пътешествието по сивите улици на Гилеад е почти задължително. "Историята на прислужницата” се завръща за трети път и рисува все така бляскави краски за измисления свят и неговото бъдеще. Едва ли Маргарет Атууд си е представяла какъв хит би станал книгата й, когато я пише през 1985-а. Но кой писател всъщност си представя подобни неща?

Въображението на 79-годишната Маргарет Атууд я води в ужасен свят на фундаментализъм, теокрация и връщане на стари канони, отдавна останали в добре забравеното минало. Хаосът, който перото на Атууд рисува през 1985-а, днес звучи почти реален... 1986 година е златна за писателката, точно навършила 47 години. Тя става световна звезда и финалист на наградите "Букър“ със своя шести роман "Историята на прислужницата“.

Вдъхновен донякъде от реална история, която 20-годишната Маргарет чува от баба си за тяхна стара роднина, обвинена във вещерство и обесена на площада от крайно пуританското  общество, "Историята на прислужницата“ рисува опасен и фундаментално объркан свят.

Мери Уебстър, както е било иметo на роднината на Маргарет, не успяла да умре веднага от обесването и висяла на едно дърво цяла нощ, докато на другия ден се наложило да я свалят, защото била още жива. Съдбата на полуобесената Мери останала в историята на малкото градче и така стигнала до младата Маргарет. Като творец, надарен с дарбата да разглежда всяка история от различен ъгъл, писателката разгръща многопластово драматичната история, вместо просто да се впечатли от трагедията. 

Вдъхновена от крайния фундаментализъм на едно затворено и старо общество, каквото било онова, обесило Мери, Атууд, известен  активист и феминистка, преплита в персонажите и сюжетните линии собствените си политически и социални възгледи.

Представете си общество, в което личността и действията ви нямат значение. Как изглеждате? Може би донякъде е важно. Къде ходите? На никого не му пука, защото много скоро няма да ходите никъде. Какво харесвате? Кого? Кой харесва вас? Нищо от това няма значение вече. Светът на Атууд обръща представите ни за модерното общество с хастара навън и изтупва подобно на старо палто най-лошите и гнусни части от него. Новото е добре забравеното старо и антиутопичният жанр в света на киното и литературата знаят това най-добре. Ню Йорк в близкото бъдеще изглежда плашещо. 

Антиутопиите обичат да гледат напред, обличайки бъдещето в рамките от миналото. Подобно на полуобесената Мери от пуританите в нова Америка, прислужниците в света на Атууд са низвергнати, изпратени на края на човешката хранителна верига, обезличени, обезверени, погнусени, недъгави и нехаресвани. Използвани за разплод на едно по-добро и светло общество. Без привилегии, без право на глас, без надежда, че нещо може да се промени. Светът на Атууд се връща към радикално теократично управление. Това е политическа система, изобретена в Древен Египет и по-късно използвана от различни общества. Това е система, в която религиозното и държавното управление са едно. Съд, парламент или други закони освен божиите не съществуват.

Радикални и насилствени, хората от бъдещето в света на "Историята на прислужницата” изглеждат като изкривена версия на тъмните времена. Хората често обичат да си представят бъдещето с летящи коли и животни, големи колкото камиони. Виждат хората, облечени със странни дрехи, сексуалните практики стават все по-разкрепостени, а роботите са тук, за да превземат Земята. Никой не си представя светлото бъдеще като тежко Средновековие, в което хората биват преследвани, насилвани и горени. Време, в което цари тирания. 

Романът на Атууд търпи няколко значителни промени, когато Брус Милър започва работата по адаптацията му. Пет години след излизането си за първи път романът е превърнат във филм, който няма особен успех. Брус Милър намалява радикалната нотка на Атууд, дава име на основния персонаж – Джун, (в книгата тя няма име), и променя финала. За да може историята да продължи. И това е факт.

Вече два сезона Атууд е консултант на екипа и дори пише втора книга, но… Сериалът "Историята на прислужницата” отдавна има собствен живот. Милър разширява света на Атууд, дообогатява го, за да има накъде да дълбае. А коридорите на Гилеад са дълбоки и мръсни, пълни с тайни и съкровища, които изкачат във всеки един епизод.

Първите два сезона впечатлиха публиката и получиха заслужени награди. Сезон 3 стартира само преди дни и вече успя да шокира зрителите. Първите му три епизода са налични в HBO GO, ако още не сте имали шанса да ги видите. Не се стряскайте много. Ако "Историята на прислужницата“ е научила на нещо своите почитатели, то е, че нещата могат да се преобърнат във всеки един момент и винаги ще има някой изненадан. Най-често това е зрителят.  

Както казахме в началото, "Бъдещето е ужасен кошмар“ - това гласи един от постерите на телевизионната адаптация на романа. Обществото се изражда от крайни мнения и позиции, хората трудно намират себе си, изгубени в социални мрежи и сини екрани.

"Историята на прислужницата“ е притеснителен сериал, който може да ви уплаши и със сигурност ще ви разплаче. Може и да викате, след като изгледате финала на сезон 2, но си запазете сили за третата част. Това лято светът на Маргарет Атууд се завръща, за да ви уплаши отново. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт