Луис Бунюел: Колкото и трудно да е за някои да повярват, ние наистина обичахме.
Сюрреализмът като един от най-вълнуващите опити за промяна на човека.
Един от най-вълнуващите опити за промяна на човека.
Сюрреализмът.
Заклет дадаист, писателят, художник и анархист Андре Бретон открехва нов прозорец на бунта срещу рационалното и буржоазните превземки. Именно през този прозорец се вмъква сюрреализмът. И бавно завладява почти всяко кътче на изкуството...
В литературата се трансформира като "автоматично писане", съзададено през 1919г. Непринудено, спонтанно поставяне на мисли върху хартия, то не познава нито цензура, нито редакции.
Първи щрихи в изобразителното изкуство сюрреализмът прави официално с изложба в Galerie Pierre, Париж, през 1925 г. Там са произведенията на Джоан Миро и Андре Масон.
Късометражният филм на Луис Бунюел, "Un Chien Andalou" ("Андалуско куче") в колаборация с Дали, обръща и кино прожекторите към това ново явление. 21-минутна безмълвна феерия от свободно свързани сцени, прескачащи от шокиращи до безумни. Най-известната от тях - мъж разрязва женско око с бръснач...
През 1968г. изглежда, че сюрреализмът е пред фалит. След половинвековно съществуване, пропило се в европейската култура, той се оттегля без скандал. Защото е скандал сам по себе си? Абдикацията му обаче съвпада с нов тътен от духовна експлозия - майските събития в Париж. Тогава се въздигат гласове, които звучат като тези на сюрреалистите. Така, преди да се е превърнал в забравен покойник, сюрреализмът отново скача на трона. И слага още по-голям прът в колелата на социалния натиск и нафталиновите авторитети. Провокациите му вземат своя връх, а посланието е по-ярко от всякога - това не е изкуство, това е другият възможен начин на живот...
Всъщност сюрреализмът не се бори с буржозията, той й се присмива. Прави го ловко, моделирайки реалността, превръщайки я в онова, което на него му харесва.
Днес, си мисля, представите за това течение, за вътрешния и външния му свят, са някак изкривени. Всеки, интересуващ се от изкуство, знае кои са Дали, Превер и Бунюел. Някогашният еуфоричен шок обаче, сега е по-често отегчение. С нестихващите пърформанси и инсталации се налагат единствено маниерничене и евтин снобизъм. Изгубва се идеята на движението и се използват само похватите му. Защото ако днес всичко е префърцунено и облечено в "гол скандал", то едно време сюрреалистите са познали скандала като друго: радикален жест спрямо репресията.
Авантюрата на сюрреализма е в духовната революция, която иска да забърка хомогенна смес от смисъл и безсмислие, сън и реалност, съобщимо и несъобщимо, бунт и... още бунт.
С револвер в ръка да излезеш на улицата и да стреляш напосоки, както ти падне в тълпата. Който не е изпитал поне веднъж в живота си желанието да приключи по този начин дребнавата система за унижение и действаща кретенизация, заслужава определено своето място в тълпата, с корем на височината на дулото." (Андре Бретон,"Надя")
А кое е най-мощното оръжие на твореца-бунтовник, ако не завихреното му, необуздано въображение? "Дневникът на един гений" от Салвадор Дали ни разказва сцена на хорово пеене, в която Фройд, Лудвиг Втори Баварски и Маркс пеят виртуозно доктрините си, като ги подават един на друг под съпровода на музика от Бизе...
"Не мога да разбера защо хората имат толкова бедна фантазия. Не мога да разбера защо на автобусните шофьори отвреме-навреме не им се приисква да се хвърлят срещу някоя витрина, за да уловят някоя дреболия за жените си и да позабавляват малко пътуващите дечурлига. Не мога да разбера защо производителите на тоалетни чинии не поставят скрити бомби в казанчетата, които да се взривяват, щом някой политик дръпне верижката. Не разбирам защо, когато си поръчам в ресторанта лангуста на скара, никога не ми се сервира варен телефон. Не разбирам защо шампанското е винаги студено, а телефоните винаги ужасно топли и лепкави. Какво пречи да ти донесат телефона в сребърна купичка лед, телефон фрапе, телефон с цвят на мента, възбуждаш телефон, телефон- лангуста, телефон Едгар Алън По с умрял плъх вътре."("Тайният живот на Салвадор Дали")
И след хегемонията на въображението, съвсем логично идва и безумието. Да, лудата любов, любовта която е като вярата в Бога - на път да изчезне напълно...
Колкото и трудно да е за някои да повярват, ние наистина обичахме. (Луис Бунюел)
Любовта в сюрреализма е като стихия. Който обича любовта, обича и сюрреализма, гласи едно от известните сюреалистични "правила". Където разумът, рамката и послушанието изчезват, се реализира любовта. Тя прилича много на сънищата, така важните сюр -картинни силуети...
"Родители, разказвайте сънищата си на своите деца", ни казва този вълнуващ опит за промяна на човека. Сюрреализмът.
бюлетин
още авангарт
-
От Париж до безсмъртието
Отбелязваме 97 години от рождението на легендата на киното Жана Моро
-
Време за живот: интроспективен филм за крехкостта на човешките взаимоотношения
Филмът на Джон Кроули е в разпространение от 31 януари
-
Шепоти на времето: Киното на Ерик Ромер
Навършиха се 15 години от смъртта на една от водещите фигури на Френската нова вълна