Мая Плисецкая: „Борете се до последния миг… Моите победи се дължат само на този принцип.“

Припомняме си някои незабравими мисли на вечната прима.

Ако някога талантът и финесът са можели да избират земно създание, което да ги представлява, то със сигурност изборът им е бил изящната Мая Плисецкая. Прима-балерината на Болшой театър е вечната Одета-Одилия от "Лебедово езеро“ на Чайковски; Незабравима е и в ролите на "Каменното цвете“, "Спящата красавица“, "Спартак“, "Жизел“. Плисецкая слиза от сцената през 1990 година, на 65 години, но споделя, че би искала да танцува, докато навърши 100 години. Освен изключителна балерина, Плисецкая остава в историята и като  хореограф, актриса, автор на биографичната книга "Аз, Мая Плисецкая“, художествен ръководител на театрите за опера и балет в Рим и Мадрид. Днес, на 2 май, Мая Плисецкая изтанцува последния си танц... някъде в небето. Припомняме си някои незабравими мисли на вечната прима.

Ще дам един съвет на бъдещите поколения. Чуйте ме. Не се примирявайте, до самия край не се примирявайте. Дори тогава – воювайте, стреляйте, надувайте тръбата и бийте барабана. Борете се до последния миг… Моите победи се дължат само на този принцип. Характерът е истинската съдба на човека.

Никога не съм обичала да тренирам и да репетирам. Мисля, че тъкмо това удължи моята сценична кариера: краката ми не бяха изстрадали.

В изкуството не е важно какво. Най-важното е как.

Не съм уверена, че добротата е висшето проявление на ума. Добряците могат да бъдат и жалки глупаци.

Не обичам суетата. Нито на сцената, нито в живота… Излишните думи също не са нужни.

Мъжете винаги са харесвали красивите фигури. Не мисля, че балерините покоряват мъжете с ума си.

Винаги съм яла много. И теглото ми винаги е било малко повече, отколкото трябва. Случвало се е и да отслабвам, но не умишлено, — просто от много репетиции не ми оставало време за хранене.

Диетите са излишни, просто яжте по-малко.

От бръчките няма къде да се скриеш … Но опитите да се правиш на по-млад от възрастта си са смешни … Нали знаете, има стара градина и нова градина. Важното е дали са добре поддържани. Същото важи за лицето на човека: винаги си личи дали се полагат грижи за него или е запуснато.

Цял живот обичам новото, цял живот гледам в бъдещето, винаги ми е интересно!

Хората, които обичат, могат да се издигнат над обикновеното, дребнавото. Влюбените винаги живеят в друго измерение.

Хората не се делят на класи, раси, държавни системи. Хората се делят на лоши и добри. Това е. Добрите винаги са изключение, подарък от Небето.

За мен в света на модата всичко започва и свършва с Пиер Карден. Той е еталон за вкус, фантазия, красота… Той никога не остарява.

Ще ви кажа без самохвалство: няма за какво да ми завиждат. Бог ми е дал способности и нелоши данни, в Болшой театър изтанцувах огромно количество балети, като че ли имам световна слава. И главното – имам прекрасен мъж, какво повече да искам?

Ако не правиш нищо, ако просто лежиш на дивана, то няма да имаш никаква форма… Човек се «разлива» във всички посоки, размързелява се.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт