Да живеят лудите, да живее Даниел Дей-Люис

Даниел Дей-Люис е единственият актьор, печелил три пъти Оскар за най-добра мъжка роля. За лоялните му фенове, а и за всички меломани, броят на статуетките на Дей-Люис трябва да е 333. Поне. Но кога геният се е мерил с награди?

Преди две години една тъжна новина съкруши всички ни. Даниел Дей-Люис заяви, че се отказва от киното. Че спира с актьорската професия. Че филмът "Невидима нишка" му е разкрил прекалено много болка, която сърцето на английския джентълмен не може да понесе. Гледали ли сте филма? Педантичността, изяществото и отдадеността, с която героят на Дей-Люис подхожда към всяко парче плат, малко преди да му вдъхне живот, да му подари душа? Такъв е и като актьор. Верен до откат на изискванията и характеристиките на ролята.

Това не е първият път, в който Даниел Дей-Люис съобщава, че се оттегля от сцената. Писателят Ханиф Курейши, през 1992 година, твърди следното:

Да, Даниел винаги говори за това как иска да спре с актьорската професия и да се занимава с тъпите си мебели...

Но този път май е истина. Разбираемо. Повече от 40 години, отдадени на тотално съвършенство, превърнали Дей-Люис в един от най-необикновените, мистични, особени актьори на нашето време. А и не само.

Всички онези, които са имали честта да работят с Дей-Люис, признават, че той е изключително критичен към себе си. До степен на лудост. Той е един от онези малко актьори, които наистина се сливат с героя си. Влизат в кожата му, в езика, в маниерите, в начина на живот, в мечтите, в недъзите.

Припомняме си някои от лудостите, които е правил, в името на доброто кино. Не, в името на най-доброто кино.

Научава чешки

Нищо, че след години съжалява. Филмът е "Непосилната лекота на битието", екранизация по романа на Милан Кундера. Дей-Люис си поставя амбициозната задача да проговори чешки, но през 2008 година споделя, че да говориш английски с чешки акцент определено не е добра идея. Острата преценка, разбира се, е само негова. Режисьорът на филма Филип Кауфман твърди, че Даниел Дей-Люис е претърпял истинска метаморфоза заради ролята си. И то с цената на много мъки. Е, резултатът си струва.

Прекарва огромно количество време в инвалидна количка

Този път ролята на Дей-Люис е на парализиран писател и художник. Филмът се казва "Моят ляв крак" и носи първа номинация и първи Оскар на Даниел. Зад бляскавия успех стои живот в количка. Буквално. Актьорът прекарва целия период от снимките, прикован към инвалидния стол: така посещава ресторанти, придвижва се по улицата, върши ежедневните си задължения. 

Построява кану

И това не е изненадващо, предвид страстта му към дърводелството, но все пак. Поводът е ролята му в "Последният мохикан". Разбира се, за да е пълна картинката, Дей-Люис не пропуска да носи със себе си и оръжие, дори на коледната семейна вечеря. Някъде по това време се научава и да дере животни... 

Превръща се в затворник

За поредната номинация за Оскар и блестяща роля в "Името на бащата", Дей-Люис прекарва два дни и две нощи в затвора, без храна и вода, а след това се подлага на 9-часов разпит. Част от подготовката му за ролята включва и убийствени ледени душове, докато е в килията. Уви, ролята не му носи статуетка, но пък Том Ханкс във "Филаделфия" прави наистина впечатляваща роля, която няма как да не бъде наградена.

Всичко за бокса 

В продължение на три години тренира усилено бокс, за да направи ролята си в "Боксьорът" толкова добра. Според специалисти, това е много повече от времето, което професионалните боксьори прекарват, за да се подготвят за мач.

Това, разбира се, са само част от жертвите, които предприема актьорът, за да достигне това изключително ниво. И както казва режисьорът на филма "Невидима нишка", Пол Андерсън:

Да, да, знам, аз убих най-великия актьор на нашето време.

Не, г-н Андерсън, него нищо не може да го убие. Все пак може да ушие великолепна рокля, да ни повози на кану, да ни защити. И да ни поговори на чешки.