Дискотека номер едно на планетата

Най-краткото описание на Берлин би било: Бранденбургската врата и "Бергхайн". Да, но врати по света много, а "Бергхайн" е само един. Години наред е дискотека номер 1 на планетата в класациите за нощен живот. От 2004 г. насам "Бергхайн" е символът на всичко берлинско - свободата, хедонизма и декадентството.

Започва се с ритуалната опашка - чакането е обикновено с часове. Ако рано сутрин площадът пред Бранденбургската врата е често пуст, то пред вратата на "Бергхайн" от петък до понеделник винаги има някой, който да чака да влезе. Всеки, който е бил поне един път, знае, че всяка секунда чакане си заслужава. На входа е митичният фейсконтрол - капризен в изискванията си, но абсолютно категоричен в избора си: "да" е "да", "не" е "не", олицетворение на стоманената пруска директност и еднозначност. Най-общо има три основни правила, които повишават шанса да те пуснат - бъди сам, носи черно и не показвай ентусиазъм през няколкото секунди в компанията на фейсконтрола, от когото зависи цялата ти нощ. В Берлин темата за входната политика на "Бергхайн" е постоянна тема, сюжет на нонстоп дискусии. Мнения дава всеки. Най-устойчивата хипотеза е, че всяка нощ се търси перфектният микс от различни хора, от всякакви субкултури, дрескодове, сексуални ориентации и възрастови групи. Това прави селекцията много по-усложнена и непредвидима. И всеки от нас рискува да се окаже излишен в последния момент.

Повечето ми приятели, които са там всеки уикенд - всеки! - смятат "Бергхайн" не за клуб, в който отиват да се забавляват, а за отделна реалност - отпътуване към друго пространство, което надскача и изоставя делничната берлинска среда. Често престоят там е приличен на малка ваканция - около 60 часа, от петък вечер до понеделник сутрин, без прекъсване.

Най-хардкор от приятелите ми обаче религиозно влизат само в неделя, късния следобед, когато със сигурност 90% от туристите са си тръгнали и са останали само местните, аборигените, фамилията на храма. Да, съществува конфликт между туристите и локалните окупатори, дотолкова доколкото първите нямат изградени навици, не познават маниера, неписания код, не са усвоили тънкостите на хедонизма. Нощта на петък срещу събота е най-комерсиалната, най-голямата сбирщина от по-случайни гости, тогава е шансът на туриста - късно в неделя вече аудиторията е дестилирана, селекцията е много по-радикална, вътре вилнеят предимно инициираните. В понеделник "Бергхайн" затваря, слънцето е изгряло отдавна и Берлин има 5 дни, в които да се наспи.

Веднъж чуеш ли заветното “да", вратите на катедралата се разтварят - баунсърите те претърсват, след което ти запечатват предната и задната камера на телефона, минаваш през касата, после през гардероба. И влизаш. Това, което се случва в "Бергхайн", остава в "Бергхайн". Секс се прави в много клубове в Берлин.

Наркотици се взимат навсякъде. "Бергхайн" не прави изключение. Кое е специалното - комбинацията от всички аспекти. Акустиката е ненадмината, интериорният дизайн е смайващ, селекцията на хората, които са допуснати, е прецизна, диджеите, които пускат, са най-добрите в света и често сетовете им са уникални за "Бергхайн", усещането за пълна свобода, липса на забрани, всичко това прави от дискотека номер едно храм, бордел, архипелаг. Архипелаг, защото "Бегхайн" има четири части - основния етаж на "Бергхайн", Панорама бар, Лаб.Ораторията и Kantine am Berghain. Лаб.Ораторията е подземието на фабриката, в която се помещава клубът - тя е ексклузивен гей секс клуб. Четирите пространства са обикновено разделени, понякога с отделен вход. Единственото събитие, което отваря всички врати за един уикенд, е SNAX, който се провежда 2-3 пъти на година. Последното му издание беше по време на Великденския уикенд - тогава архипелагът се превръща в един монолитен остров, върху който се разиграва най-добре инсценираната секс оргия в Берлин - което си е голямо постижение, имайки предвид, че всеки един нормален уикенд в Берлин предлага покани за оргии, които са абсолютно немислими за останалата част от Европа.

Мистерията, усещането, че си част от затворено общество, тайното епикурейство, което остава интимно и скрито за външния свят, способността на този интериор и на неговата акустика да провокират и владеят удоволствието, природата на оргиите му - мит или свидетелство? Това оставям сами да преценявате. 

дискотека клуб парти