Суровото лице на севера Макс фон Сюдов на 90

Да си актьор и никога никой да не те обяви за секссимвол, си има своите безспорни предимства. Почитателите не забелязват безмилостните следи, които времето безвъзвратно е оставило по лицето ти, а критиката продължава да нарича същото това лице "странно“, "забележително“, "ръбато“, "запомнящо се“. То е било такова, когато си влизал в професията, същото е останало и днес, когато си вече на впечатляваща възраст. Годините не са те променили.

Такъв е случаят с Макс фон Сюдов, който на 10 април празнува своя 90-и рожден ден. Дълголетието винаги предизвиква възхищение (и завист), но когато става дума и за актьорско дълголетие, възхищението (и завистта) двойно се увеличава. Макс фон Сюдов не е просто един достигнал до 90-те си години актьор, не, той е играещ 90-годишен актьор, едновременно история и настояще на киното. В кариерата му са събрани цели епохи, коренно различаващи се една от друга като отношение на авторите към изразните средства на киното, като актуални теми, занимаващи хората от конкретното историческо време, и като снимачна техника. Общото в тези 70 години актьорстване според Макс фон Сюдов е "постоянният интерес към човека и към разказването на истории“.

А любопитството към историите фон Сюдов поел от баща си, който бил етнолог с основна област на изследване приказките и митовете на Ирландия. Старият фон Сюдов ходел в дълги командировки в Ирландия и когато се връщал в родната си Швеция, разказвал на малкия си син това, което е видял и чул. "В онова време хората се събираха и си разказваха какво са преживели. Баща ми имаше нужда от публика и аз с удоволствие изпълнявах тази роля. Слушах, запомнях и в мен се пораждаше интересът към живота на другите хора, възбуждаше фантазията ми. А това е много важно за актьора“ – казва Макс фон Сюдов в едно интервю. Съвсем естествено Макс участва в ученическа театрална група, след това отива в професионален театър, където пътят му се пресича с този на режисьора Ингмар Бергман.

След няколко театрални постановки се стига и до първия им съвместен филм "Седмият печат“. Годината е 1957-а, Бергман е на 39 години, Макс фон Сюдов на 28. В него актьорът играе средновековен рицар, който говори със Смъртта. За какво ли? За живота, разбира се. Рицарят предлага на Смъртта да изиграят партия шах, чийто изход ще реши неговата съдба. Въпреки очевидната си театралност филмът печели специална награда на фестивала в Кан, а фон Сюдов е отличен като най-добър чуждестранен актьор на кинофорум в Испания. Следват още четири съвместни филма с Бергман, сред които "Поляната с дивите ягоди“ и "Лицето“. Международният успех на шведския режисьор означава същото и за актьора Макс фон Сюдов. Идва покана от САЩ, която фон Сюдов не може да откаже: да изиграе Христос в "Най-великата история на света“ на Джордж Стивънс. Тричасовото мащабно платно не среща одобрението на критиката, но пък получава няколко номинации за "Оскар“. "За разлика от повечето филми на Бергман, които и днес стоят актуални и са много вълнуващи, "Най-великата история на света“ сега изглежда овехтял – казва фон Сюдов през 2012 г. – С времето губи от силата си, старомоден е.“ 

Но тогава, в края на 60-те, благодарение на този филм Макс фон Сюдов се разписва в Холивуд.

Следващото десетилетие живее в Рим, играе в доста италиански продукции, но и често отскача до Лос Анджелис, за да се снима в Холивуд.

"Там проблемът ми винаги е бил езикът. Говоря английски от дете, но не и чак така, че да не личи, че съм чужденец. Затова и ролите, които ми предлагат, са на чужденец. Обикновено злодей, нацистки офицер. Понякога лекар, художник или учен. Ние, актьорите, работим с езика и за съжаление няма как да говорим всичките езици на света. Ако можеше с натискането на едно копче някой да ни ги вкара в главата…“

Случва се обаче да има с сцени с дълъг монолог, както в "Никога не казвай никога“ (1984). Но не се ли притеснява от роли в комерсиални филми, каквато е поредицата за Джеймс Бонд? "Толкова често ме викат да играя пастор, че не е никак зле, ако понякога сменям амплоато“ – казва той. В споменатия филм фон Сюдов няма нито един епизод с Джеймс Бонд, изпълняван от Шон Конъри. Партнира си с котка. "Бях много дисциплиниран. Бях научил перфектно дългия си монолог, можех да го казвам без грешка и при първия дубъл го изиграх отлично. Но котката не. Затова направихме втори, после трети дубъл. Котката продължаваше да не прави това, което й беше написано по сценарий. Следваха нови дубли. При 22-я или 23-я най-сетне екипът остана доволен, котката се беше помръднала. Само аз бях недоволен и изнервен. От многото повторения бях изгубил всякаква спонтанност и не ми се получи добре.“

Но гилдията не смята, че има нещо, с което Макс фон Сюдов не може да се справи добре, така че актьорът никога не остава без работа. Снима се при Уди Алън, Вим Вендерс, Стивън Спилбърг, Ларс фон Триър, Мартин Скорсезе… Във форумите феновете му обсъждат, че няма кадър, в който фон Сюдов да е усмихнат, и това се смята за особеност на актьорското му присъствие: суровото северно лице. "Може би са прави – коментира той. – Бих се усмихнал, но само в комедия, режисирана от Уди Алън. Досега не ме е канил в комедия.“

Кой е филмът, от който е останал най-доволен от себе си?

"Като изключим филмите с Бергман, от "Пеле завоевателят“. Защото тази роля ми даде възможност да покажа героя си от много страни. Обикновено героите, които ми поверяват, са някак едностранчиви. Пеле беше дълбок характер и съм щастлив, че го играх.“

"Пеле завоевателят“ е филм от 1987 г. на режисьора Биле Аугуст. Действието на се развива в края на XIX век. Лодка със шведски емигранти достига брега на Дания. Сред бегълците са бедният вдовец Ласе и малкият му син Пеле. Двамата намират работа при богат фермер, който ги третира като роби. Пеле научава датски, но това не му помага в отношенията с околните. За всички те си останат натрапници-емигранти. Продукцията има "Златна палма“ в Кан и "Оскар“ за чуждоезичен филм.

За разлика от много европейски актьори, свързали славата си с авторското кино от средата на ХХ век, които, дори и да продължават да играят днес, зрителите възприемат като проблясък от миналото, Макс фон Сюдов винаги се обръща към поколението на 20-30-годишните: и когато 28-годишен си говори като рицар със Смъртта, и когато 87-годишен приема предизвикателство да се снима в "Междузвездни войни: Епизод VII – Силата се завръща“ (2015) и после в третата серия от "Игра на тронове“ (2016). Отделните хора са се сменили, но целевата група на публиката му е една и съща, макар че той се е променил. Или може би не?

През 2004 г. фестивалът в Кан го почита с отличие за цялостно творчество, вероятно защото връзката му с Франция става все по-здрава. Вече почти 20 години фон Сюдов живее в Париж, женен е за французойка (втори брак) и от 2002 г. е френски гражданин. Това никак не се хареса на шведските му сънародници, особено след като по повод на взимането на френския паспорт той написа във Фейсбук: "Много обичам моята родина Франция“. Шведите трудно преглъщат и факта, че единственият шведски артист с номинация за "Оскар“ (веднъж за главна мъжка и втори път за поддържаща роля в "Ужасно силно и адски близо“, 2012) е френски гражданин. Последният му филм също е френска продукция Les premiers, les derniers (2017). 

Но нима във времето на копродукциите това има значение? Нима има значение и в рамките на този 90-годишен живот, 70 от които са на екрана и на сцената? Със сигурност не, защото Макс фон Сюдов не може да бъде притежание на една държава. Той е от съкровищницата на киното.

Ако искате да му честитите, макар и със закъснение, може да го направите тук.