Ретро блясък от Кан
Най-добрите тоалети по време на фестивала в Кан, които и до ден днешен посипват със звезден прах.
В свят, който все повече се опитва да прилича на Ким Кардашиян, имаме нужда от повече красота, стил и припомняне, че по-малкото е повече. В множество аспекти! Искам да се докосна до наметалото на София Лорен, да се пренеса в 54-та, когато Бриджит Бардо дебютира в Кан като млада звезда с прочутия си бански и бяла рокля, да помоля Катрин Деньов да ми даде назаем убийствените ръкавици, които са способни да преобърнат светове. Или поне погледите на всички мъже. 60-те години принадлежат на копринената рокля на Мия Фароу, а пет години по-рано Грейс Кели позира за една от най-красивите морски снимки, небрежно подпряна на яхта. Като истинска принцеса. А до нея, на пясъка, е Клаудия Кардинале, която нежно гали истински гепард, част от промоцията на филма "Гепардът" на Лукино Висконти. Там Клаудия си партнира с Ален Делон. Завиждам ѝ, аз и цялата женска половина на света. И не само.
Няма как да подминем и Онази любов, която се познава от километри. Някъде по плажа Серж Генсбург снима Джейн Бъркин в бели джинси и пусната, свободна коса, която остава нейна запазена марка. И понеже съм влюбена в 60-те, няма как да не заговоря Марчело Мастрояни, който със сигурност знае колко точно е сладък животът. "La Dolce Vita" печели Златна палма, а Мастрояни е на върха на славата. Някъде там по червения килим е и друга впечатляваща двойка – Натали Ууд и Уорън Бийти. В щастлив момент. Не мога да не скоча и година назад, когато през 59-та Кари Грант за пореден път доказва, че е най-добре облеченият мъж. За всички времена. А Ким Новак прилича на истинска порцеланова кукла. Все още безразлична към пластичните операции...
Йоко Оно и огледалните ѝ очила правят компания на Джон Ленън на летището, на път за Кан. Какво ли иска да му каже? Няколко години по-късно, през 1978 г., Дейвид Боуи се появява в сив костюм. И ако тогава имаше социални мрежи, хаштагът щеше да е един: #king.
Като че ли има нещо нещо необратимо в черно-белите фотографии. Минало, което е добре да си припомняме, защото е единственото сигурно нещо, което имаме. Време на елегантност, сладък живот, много любов, никакви селфита, безкраен празник. И едно усещане за непреходна класа, еталон за стил, безграничен финес. Скандали, сигурно. Неизбежно е. Но пък как да не простиш на Шон Конъри?
бюлетин
още авангарт
-
„Мъртвите листа“ на Аки Каурисмаки
Лирична и носталгична трагикомедия, намигаща на Превер и Чаплин – поглед към забравената н...
-
„За сухите треви“ – откровението на Нури Билге Джейлан
Отговорно ли е мястото, на което живеем за нашата съдба?
-
Директно от Кан: „Зоната на интереса“ от Джонатан Глейзър
Един филм, който всеки трябва да гледа