Крикор Азаран: „Не ти си важен, важно е това, което правиш“

И ето, че това подвижното, скъпи приятелю, се оказва твоят Театър! Това е театърът на Човека, твоят свят и твоят живот едновременно. А около шаващото, подвижното, възклицаващото или стенещото се трупат хора, кога повече, кога по-малко (аз също така се струпвам в тая навалица), за да видят именно твоя театър ...

Съдбата е била щедра към теб, но като е проявила щедрост към таланта ти, то тя те е натоварила допълнително с тежък товар, и сега от върха на твоите петдесет години сам виждаш, че ако по невнимание си оставял част от това по пътя си, то сега ще трябва да се върнеш назад), за да събираш всичко разпиляно или изоставено по пътя. Този товар няма кой друг да изнесе, сам ти ще трябва да пренесеш всичко това на плещите си и в сърцето си ...

Йордан Радичков в писмо до Крикор Азарян по повод 50-ия му рожден ден, из "Човешкият цирк и Крикор Азарян", Димитър Стайков

Фотограф: Бистра Бошнакова

АртАкция си припомня и десетте заповеди на Крикор Азарян. Валидни както за театъра, така и за живота.

Бъди в мир със себе си.

На сцената не излизай, ако нямаш какво да кажеш.

Да си на сцената не трябва да е задължение, нито пък само възможност за изява, а преди всичко вътрешна духовна потребност.

На сцената трябва да сме почтени спрямо зрителя, и да не лъжем, още повече, че всичко, което правим е “на ужким”. В тази игра ние сме пратеници на въображението в търсене на нещата отвъд видимото, и живеем на сцената донякъде от детско любопитство, но най-вече примамени от неясния и будещ тревога и страх силует на истината. Всичко това не търпи претенциозност и лъжа.

Тази игра става с взаимна любов и вяра. Колкото повече любов и вяра, толкова повече творческа лудост и радост от процеса. А за това са нужни артисти емоционално възбудими и заразителни. Актьорството не е за темерути и дебелокожи.

Не забравяй, че не знаеш нищо от онова, което предстои да се случи.

На сцената се мисли и действа, а чувствата идват сами – стига да имаш душа на артист.

Не ти си важен, важно е това, което правиш.

Да си съвременен – това значи да си необичаен и неочакван в постъпките и в реакциите си. Но това не значи да не си мотивиран и да липсва логика. И тук е разковничето: да вдигаш летвата на неочакваното до невероятност, въпреки съществуващите закони на гравитацията.

Не се престаравай с живота и играта си на сцената да бъдеш разбран и ясен на всички в залата. Това ще те доведе до дребнавост и буквалност, а нали винаги трябва да има и някаква тайна…

Това, което респектира и възторгва зрителя, е лекотата и простотата, с която артистът прави нещата. Точно тези умения го извисяват в неговите очи, защото на зрителя му е пределно ясно, че той това никога не би могъл да го постигне. Смъртта настъпва тогава, когато публиката престане да реагира и ръкопляска, защото си мисли: ”Че това и аз го мога!”