3 дни в Киберон

 

Само новината, че излиза филм за Роми Шнайдер, беше достатъчна да ме развълнува. Защото съм винаги жаден. Ако не да я разбера по-добре, то да имам поне шанса да ѝ се наслаждавам, да я отгатвам, да се оставям да бъда объркан. Многоликата ѝ същност, трагичният ѝ личен живот, интензивната ѝ кариера с режисьори като Жулавски, Клод Соте, Ото Преминджър, Орсън Уелс, Висконти, Шаброл и Таварние, загадъчната ѝ красота, натрупванията от митове и слухове около миналото ѝ – Роми Шнайдер е жена и актриса, която заслужава всеки поглед, който я обича.

Не знаех нищо за младата немска режисьорка от френско-ирански произход Емили Атеф – родена в Берлин, завършила кинорежисура в престижната му Академия по филмово и телевизионно изкуство, с филмография от 6 филма, които са ми непознати. Тоест, нямах очаквания за тази иначе интимна среща с една от музите ми. 

“3 дни в Киберон“ е доста буквално заглавие за биографичния филм, който проследява 3 дни от престоя на Роми Шнайдер в почивната станция на Софител в Киберон, Франция, през 1981 г. Роми е там за нужна детоксикация – почивка без алкохол и лекарства. Специалното на тези три дни е посещението на журналиста от хамбургското списание Щерн– Михаел Юргс и фотографът Роберт Лебек – това посещение остава в историята като последното интервю с Роми Шнайдер.

Няколко месеца по-късно умира синът ѝ Давид, а тя самата – след една година. Тази година, през септември, щеше да навърши 80 години – и този филмов портрет се оказва най-красивият реверанс за този несбъднат юбилей.

Филмът е изключително женски – топъл, деликатен, фин, безкрайно лиричен. За тази женствена нежност и откровеност допринасят, освен безупречния поглед на Емили Атеф, и актрисите в двете главни роли. Мари Боймер, чиято прилика с Роми Шнайдер е отвъд шокираща, изнася ролята си с трогателна лекота, успявайки да улови в играта си всички спектри на меланхолия, невинност, натрупана болка и жажда за спонтанна радост. Биргит Минихмаер, една от най-любимите австрийски актриси, превъплъщава близката ѝ приятелка Хилде Фрич - жена, която се откроява както със собствения си чар, така и с майчинската си загриженост. 

"3 дни в Киберон“ е вид групов портрет на една сложна среща – в центъра му, разбира се, сияе Роми. Интервюто на Михаел Юргс е отправна точка за много теми, които натоварват филма със смисъл – сблъсъкът между медиите и личния живот на известните, ужасяващата връзка между трагедията и нейната висока, комерсиална стойност, границите между интимното и публичното.

Роберт Гвисдек, в ролята на тогава младия и амбициозен Юргс, балансира между арогантността, присъща на всеки лов за скандал, и морала, който го задължава да направи един последен жест – да остави на Роми да редактира интервюто си. Всички герои в тези 3 интензивни и емоционално-сложни дни, в иначе утопичния санаториум на атлантическия край на Франция, показват симпатията и волята си да не наранят Роми. Може би това е истината. Или може би само тази на Емили Атеф.

Красотата на черно-белите кадри на този филм е почти фотографска – според мен вдъхновени от творбите на Роберт Лебек. Саундтракът е разкошен, драматургията е неуловима в преливането между художественото и документалното.

На края на интервюто си за Щерн Роми пише:

Ще продължавам да живея и то наистина добре.

Знам, че звучи нереално, но в "3 дни в Киберон“ Роми Шнайдер е жива. 

 

кино Берлинале Роми Шнайдер