Една истинска любов, скрита зад кулисите на „Титаник"

Стаси Айви се среща с продуцента на едни от най-обичаните филми и неговата съпруга.

Шофираме близо три часа, за да стигнем до къщата им в Малибу и попадаме на едно от най-прекрасните семейства, с които можеш да се запознаеш. Те са продуцентът Марти Кац и неговата съпруга от повече от 30 години – Кембъл, имат три деца. Марти има безкрайно интересна житейска история – роден е в концентрационен лагер, бил е мобилизиран във Виетнам, среща Кембъл като асистентка на тогавашния му агент и от тогава са неразделни. Работил е по филми като "Титаник”, "Бандите на Ню Йорк”, "Студената планина” и много други големи заглавия. Двамата имат изключителна колекция от плакати, книги, сценарии и какво ли още не свързано с киното и отварят дома си специално за нас с фотографа Диляна Флорентин. Докосваме се до истински награди "Еми” и оргинален сценарий на “Кръстникът 2”.

В момента успешното дуо работи по филм за музикалната легенда Рой Орбисън, където ще работят и двама от синовете на Орбисън. Сред кандидатите за ролята за Райън Гослинг, Майлс Телър или Андрю Гарфийлд. Другият им проект е "Галиън” за подводно приключение с елементи на фантастика.   

Започваме разговора с това как са се запознали и как е оцеляла любовта им толкова време. Двамата започват да се смеят, защото Марти признава, че не винаги е било лесно, Кембъл е работила за неговия агент, когато за първи път я среща. “Агентът ми беше меко казано несериозен – изпращах му сценарии за четене и той ѝ ги даваше, не беше прочел сценарий в живота си,” разказва продуцентът. “Всъщност тя вършеше това и аз получавах бележки – “това не е подходящо за нас”. В един момент се загледах в инициалите отстрани К. Х. , тоест човекът, който го беше написал и си казах “кой е този К.Х.?” Оказа се Кембъл Хол. Отидох един ден до офиса и й казах “той никога не е чел сценариите ми, нали? Ти си всъщност тази, която го прави!” Тя не ми отговаряше. “Просто ми кажи истината кой от двама ви ги чете” и тя най-накрая призна, че тя ги чете. И аз попитах дали всички негативни коментари са от нея, тя не отговори. Заведох я на обяд и се опитах да получа отговори.” Тук Кембъл го прекъсва със смях и разказва, че той й е бил много ядосан!

“Звънна шефът ѝ, докато бяхме в ресторанта и я попита къде е,” продължава Марти. “Тя каза, че на обяд. “Да не би да си с някой от клиентите ми?” Тя не отговори, а той изброи целия си списък с клиенти и накрая каза “да не би да си с този задник Марти Кац?” И тогава тя затвори и не е нужно да ти казвам, че смених агенти много бързо! Заедно сме от тогава и започнахме да работим заедно.”

Кембъл няма опит по това време на снимачната площадка, но вече като гаджета правят първия си филм “Lost in America”. “Не бях работила по филми през живота си и му казах това. “Марти, ние сме гаджета, не бих искала да работя за гаджето си, не знам нищо за правенето на филми.” Но Марти ми каза, “ще те науча”, признава Кембъл, гледайки Марти с любов. Правят филма за 3 милиона долара и пропътуват цяла Америка. Определен е от американския филмов институт като една от 100-те най-забавни комедии на всички времена, а Марти и Кембъл се женят малко след това. 

   

Марти Кац започва да работи в телевизионния и филмов бизнес още като тийнейджър. Първо е танцьор без да му плащат, а след това попада в предаване, където започва като “тийнейджър на терен” за южна Калифорния. Това значи, че се разхожда по известния булевард Сънсет Стрип с фото камера и видео устройство. Интервюира хора като Ван Морисън и други музиканти и в крайна сметка прави интервюта с Бийтълс и Ролинг Стоунс. “Харесваше ми да бъда пред камерата, но не колкото да бъда зад нея и правех и двете,” продължава той.

“След това ме мобилизираха за Виетнам, аз така и не се появих, защото смятах, че тъй като съм роден в Европа, можеше да ми се размине. Но не функционираше така. Като завършиш гимназия, официално влизаш с списъците. Дойдоха двама мъже на вратата ми “ти ли си Марти Кац?” Казах да и те отвърнаха “имаш избор – или се връщаш в Германия, където съм роден или се присъединяваш към армията.” И аз отвърнах “няма да се присъединя към армията!”, казаха ми, че имам две седмици да реша.”

Питам го дали всъщност е бил на бойното поле. “Да, когато отидох във Виетнам. В крайна сметка стана това, даже имам медали, ще ти ги покажа. Аз бях всъщност режисьор на филми за битките. Това означава, че и ти си вътре и аз бях първи лейтенант. Правителството не искаше никой от новинарските канали да влизат прекалено близо до бойното поле, защото не искаха да виждат всичко.” 

Марти ми разказва, че е бил в средата на всичко и е видял неща, които не искаш да видиш! Бил там и ги е снимал, но проблемът е, че правителството им взима материала и го изпраща във Вашингтон. Те го монтират и решават какво да дадат на новините или да запазят. “След известно време правейки го, си казах, не ми харесва това! Ние просто сме герои в този запис, а после те правят с него, каквото си поискат. Реших, че ще направя собствен филм и ще го изнеса извън страната. Направих филма и се опитах два пъти да го изнеса, но и двата пъти бях спрян от ЦРУ, които конфискуваха филма. Но те не знаят дали нямам този филм някъде, мисля, че съм жив или поне десетте години след армията, останах жив, защото те не знаят дали все пак го нямам. И понеже не бяха сигурни, не можех да имам инцидент. А това можеше да ми се случи, повярвай ми, нищо не беше над военните по време на войната във Виетнам. Нещастни случаи има непрекъснато! А аз имах много кадри на военни, доставчици, кражби, злоупотреби и това по мое мнение беше корупцията на войната. Написах и сценарий по темата и 40 години по-късно Парамаунт не иска да ми върне правата на този сценарий. Нека помисля защо. Да не би ЦРУ да има нещо общо с това?” 

Когато се връща от Виетнам Марти започва работа за компания, която прави музикални клипове. “След това ми се обади Роджър Корман, известен като царя на Б-филмите. Каза ми, “чувам, че си добър”, отвърнах “старая се”. Покани ме да си говорим и ме нае да направим няколко нискобюджетни филми – 125 хиляди долара всеки. И един ден ми се обади шефът на ABC Бари Дилър и ми каза “чувам, че правиш тези нискобюджетни филми и искаме да говорим с теб за филма ни на седмицата”.

Отидох в офиса им, имах дълга коса и дълга брада и Бари Дилър ми каза, “работата е твоя, но има един проблем, трябва да обръснеш брадата и да подстрижеш косата.” Аз казах, че няма да го направя и си тръгнах. После си казах, че съм идиот и започнах да се бръсна, подстригах се и звъни телефона. Бари Дилър е и казва...“Ще те наемем така или иначе” и аз отвърнах “добре, но ще се обръсна и подстрижа”. И той каза “не е нужно”, а аз отвърнах “ще го направя”. Вече го бях направил!”

И Марти, и Кембъл признават, че когато той започва работа по “Титаник”, никой не е очаквал успеха на филма. “Изглеждаше че Лео и Кейт не бяха добра комбинация – той беше като момченце, а тя изглеждаше прекалено едра. И по това време не виждах химията, за която Джеймс Камерън явно знаеше от самото начало. Той го монтира и се получи и то много добре. Филмът трябваше да бъде 109 милиона долара и когато аз се включих, вече беше 25 милиона отгоре и установих, че всъщност сумата беше още по-голяма. Те не го бяха отразили и аз трябваше да се опитам това да не става първия филм с бюджет от 300 милиона долара.”

Питам ги кое биха избрали между “Оскар” и огромен бокс офис хит? Кембъл веднага казва “Оскар”, а Марти в крайна сметка се съгласява с това, макар че не би било най-доброто за него. Кембъл ми разказва, че родителите на Марти истински се гордеят с него, когато идват в Калифорния и виждат плаката на “Lost in America” на Сънсет Булевард. Те стоят под плаката и го сочат с думите “това е синът ни!” “Невероятно е като си помислиш, че неговите родители не са имали нищо, а той стана толкова известен. Те са оцелели от концентрационен лагер.

В същото време майка му каза “защо и моето име не е на плаката? Аз съм те родила, и аз трябва да съм там!” 

За финал ги питам коя е любимата им част от снимачния процес. Кембъл веднага казва “афтър партито”, а Марти – “краят на снимките”. “Монтаж, музика, звукови ефекти, всичко е по-лесно. Да заснемеш филма е най-трудното!”

Да се срещнеш с такива хора е привилегия и истинско удоволствие. Уютът на къщата им, любовта им и работата им могат само да вдъхновяват всеки докоснал се до страстта по киното, без допълнителният фалш, който винаги я съпътства.  

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт