Да се влюбиш в психопат от дигиталната ера

Сериалът "You" превръща налудничавата романтика в смущаваща и мрачна обсесия. Дали разпознаваме опaсността, когато носи маска на любов?

Ако си от хората, които изчезват за няколко дни от лицето на земята и попадат в клопката на Netflix, значи при всички положения покрай теб са минали Bird Box и Black Mirror: Bandersnatch. Е, или поне при всички положения си видял навсякъде в интернет снимката на Сандра Бълок с превръзката на очите и съпровождащите иронични текстове, отнасящи се до хаотичното ни ежедневие по време на празниците… между охолния живот през декември, трапезата, денонощното пиене на червено вино, Сандра Бълок и новогодишните пожелания вероятно си пропуснал едно психопатско бижу на Netflix, което носи името You и определено е изненадващо добро попадение…

Сериалът You е модерен, романтичен, красиво заснет, с динамичен сюжет... и абсолютно откачен. Сладостта от първите серии много бързо прави място на тоталната психарщина, която оплита ума ти, както си поиска. Още в първи епизод срещаш непоносимо красивите и симпатични Джо (Пен Баджли) и Бек (Елизабет Лейл). Той е съдържател на уютна книжарница в Ню Йорк, а тя е млада студентка и бъдеща писателка. Срещат се между лавиците с книги. Тя докосва страниците, той мислено докосва зърната ѝ. Тя се усмихва с идеята, че този книжар е симпатичен, той се усмихва с идеята, че тя е избраната. Интелектуален флирт, красиви хора и пламък, който ще се превърне в опустошителен пожар…

Да се влюбиш в психопат от дигиталната ера всъщност е почти толкова опасно, колкото и да се влюбиш в когото и да е. Но с едно невидимо “обаче”. На психопата не му личи, че има рани в мозъка. Не знаеш, че ще открадне телефоните на приятелите ти и ще следи всяко твое съобщение, ровейки се трескаво в cloud-a. Няма да има профил никъде и ще намериш това за очарователно и ретро.

Ще бъде винаги спокоен. Хладнокръвен. Остроумен. Романтичен. И съмнително нормален. Няма да ходи с тениска “имам зловещо мазе” или с каишка, гласяща “планирам да убия всичките ти приятели, защото те отдалечават от мен”. Любовта към психопата е любов като всички останали. Само дето е любов, съпроводена с мазе. И попаднеш ли в клопката на чувствата (или в клетката на мазето) трябва да си изобретателен и да бягаш бързо, защото в противен случай... е, нали си чувал, че понякога хората убиват от любов?

Ако си гледал Gossip Girl, значи знаеш кой е Пен Баджли и на какво е способен. Тук е очарователен, влюбен в литературата, мил, внимателен и готов на всичко за любимата си. И под готов на всичко... разбирай наистина всичко. През цялото време чуваш гласа му зад кадър. Не говори на мен или на теб, а на Беки. Поглежда хората в очите, усмихва се срамежливо и кимва, а всъщност гласът зад кадър какви ги говори…

Джо притежава умението сръчно и ловко да разшифрова хората спрямо това какво вижда в тях. Чете езика на тялото, лесно се ориентира в малките им навици, умее да прозира между редовете и борави идеално с цялата информация, която е налична в интернет. До този момент всичко звучи прекрасно и дори симпатично. Проблемът е, че способността му да преследва хора граничи с чиста форма на психопатия, която той облича в думата “любов”. А нали си прощавахме всичко, стига да го правим от любов?

На моменти безкрайно зловещ или дразнещ, по някакъв много перверзен и абсолютно нелогичен начин, Джо е очарователен. Очарователен е, защото притежава алтернативна добрина, която в неговия свят следва неговите правила. Увереността му е почти възбуждаща. Не се държи като неадекватен милениъл, от младите е, но сякаш не принадлежи на поколението си. Знае какво иска и как да се бори. Не се отказва лесно и когато е влюбен... е влюбен. Симпатизираш му, защото тайничко се наслаждаваш на това, което виждаш на екрана.

Нали всички сме съгласни, че има нещо (много притеснително) дълбоко ентусиазиращо в това да стоиш под прозореца на онзи, когото харесваш, и да наблюдаваш как говори по телефона, как се преоблича, как бавно изхлузва бельото си, как мастурбира (ти, разбира се, да мастурбираш също, но на тротоара като последния психопат).

През цялото време, докато гледах сериала, не разбирах защо харесвам Джо. Освен че Пен е адски чаровен и много секси, персонажът му всъщност стига до бруталните крайности, до които аз и ти никога няма да стигнем, макар и да ни се иска. А защо няма да стигнем ли? Защото се опитваме да сме нормални и защото пребиваването в затвор не влиза в бъдещите ни творчески планове.

Джо дълбае с малко ножче и стига до дъното. Представи си всеки път, в който си искал да отключиш нечий телефон или да чакаш любимия си тайничко след работа, защото “ще остана до късно в офиса” не ти звучи достоверно… представи си как душиш бельо и го крадеш. Криеш го в кутия. Представи си как искаш да пръснеш мозъка на онези, които според теб имат вредно влияние над любимия ти. Не се срамувай. Всички сме си го представяли. Но само Джо има смелостта да го направи. 

Сериалът заслужава и аплодисменти за всички, които са работили върху сценария, защото завоите в сюжета са толкова много, че непрекъснато си играят с теб и не могат да те накарат да вземеш решение, да застанеш на нечия страна или да си наясно с това какво изпитваш. Най-голямото разочарование щеше да бъде, ако този сериал беше предвидим. А той не е. Невъзможно е да си кажеш “Ох, знаех си.”

You е красиво и романтично психопатско бижу, което ще те накара да настръхваш, да се смееш, да си мечтаеш, да пожелаеш да целуваш, да копнееш за секс, да се възмущаваш, да дишаш тежко, да си изтриеш всички профили в социалните мрежи, да се влюбиш (или никога повече да не се влюбваш) и да си пръснеш мозъка накрая след всички тези емоции. Е, не бързай с последното. Защото се задава втори сезон...

И все пак имай едно наум в кого се влюбваш. Понякога дори и невинните, сладки и сухи книжари могат да са опасни. И чуеш ли от някого самоуверената реплика I’m not a maybe, I’m the one... бягай. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт