Джонатан Франзен няма проблем

Юни, 2018. По материали от The New York Times Magazine, автор: Тафи Бродесер-Акнер 

Интернет се нахвърли срещу него, в резултат на това продажбите на книгите му спаднаха, телевизионната адаптация на последния му роман е в застой. Но той държи да знаете едно. Всичко това дори не е в състояние да го ядоса.

Джонатан Франзен живее в скромна, приветлива двуетажна къща в Санта Крус, Калифорния, на улица, която изглежда като повечето улици в Америка, а къщата, като изключим няколко козметични решения, прилича на всяка друга къща в квартала. Според него Санта Крус принадлежи на 70-те години – и някак устоява на времето. Вътре в дома му има картини с птици, рисунки на птици и фигурки на птици. Навън има… живи птици и малък вътрешен двор, а зад него – това беше шокиращо за мен – обширно, дълбоко дере, за чието съществуване никога не би могъл да се досетиш.

Оказва се, че Франзен се е преместил тук с неохота. С писателката Катрин Четкович, която той нарича "еквивалент на брачен партньор”, са имали схватка "на живот и смърт”, при която той я е увещавал да се премести при него в Ню Йорк, Йорквил. И макар да притежава жилище там и до днес, твърди, че Йорквил не му липсва. Санта Крус е друга вселена. Тук е по-лесно да се уединиш, да останеш анонимен. Дори да не сте естествен любител на природата или на Калифорния, Санта Крус се усеща като място от друга ера. Може би за това допринася и самият Франзен – нещо в начина, по който оставя телефона си в другата стая, например. Или фактът, че употребява дълги изречения – кой използва дълги изречения в наши дни?

Илюстрация: Jock Money

Две седмици по-рано той е завършил финалния сценарий за адаптацията на своя пети роман – "Чистота”. През целия му живот отношенията му с телевизията са били амбивалентни – нагласата му е формирана още по времето, когато е гледал "Женени с деца”, защото, както сам той признава със смущение, си е падал по Кристина Апългейт. Но в крайна сметка склонява романът му да бъде адаптиран, осъзнавайки, че екранизациите на книгите предизвикват повече внимание и дискусии от самите книги. И че не може да се съпротивлява на този тип еволюция…

През 2012 г. написва сценарий за HBO за адаптацията на третия си роман - "Поправките”, въпреки че след пилотния сезон поредицата няма продължение. Причината е проблем със сценария, както би признал самият Франзен. Но този проблем възниква, преди той да се примири с технологията на телевизионната адаптация. Преди да е изгледал "В обувките на сатаната” (Breaking Bad) и да е разбрал какво значи зрителят да е залепен за екрана. Да си залепен за екрана, е доста по-различно преживяване от това, да си вглъбен в някоя книга.

Аз съм в дома му. Франзен седи на дивана под илюстрация на корицата на един роман от исландския писател Халдор Лаукснес (носител на Нобелова награда), чудейки се как да прекара деня. Дали да не се разходи до офиса си? Или да обиколим заедно любимите му книжарници? Междувременно звънва телефонът. Обажда се Тод Фийлд, един от сценаристите на "Чистота” –  уведомява го, че препродукцията е спряна. След малко телефонът звънва отново – този път е Даниел Крейг. Предложили са му да изиграе следващия Джеймс Бонд  и не му е възможно да дочака "Чистота”. Но уверява Франзен, че участието в телевизионната адаптация е било изключително преживяване за него.

Франзен премигва няколко пъти. Трябва да е бил наясно с това. Колкото по-голяма е продукцията, толкова повече хора включва, толкова по-вероятно е проектът никога да не види бял свят или… да не покрие очакванията му. Това е истинският проблем с адаптациите. Твърде много хора са въвлечени в начинанието. Когато пишеш книга, имаш гаранция, че крайният резултат ще остане непокътнат спрямо представите ти. Да, редакторът може да нанесе промени, ако бъдат одобрени. Пишейки роман, ти си сам със себе си, със своите мисли, и това навярно е единственият начин да извлечеш максимално удовлетворение от творческите си усилия. Всички други начини могат да разбият сърцето ти.

Франзен не е ядосан заради така стеклите се обстоятелства. Той така или иначе си е свършил работата и са му платили за нея. Знае, че оценката за сценария на "Чистота” е отлична. Написал го е, без да се ангажира с каквито и да било очаквания спрямо крайния резултат:

"Аз съм човек на 70-те. За мен е важен процесът”.

Сега ще може да се съсредоточи изцяло върху новите проекти, които са го изкушавали през изминалите месеци. Иска да напише история за морските птици. За National Geographic. Оказва се, че популацията им е намаляла с две трети само от 1950 г. насам. "Морските птици са невероятни, а са силно застрашени”, отбелязва той. 

Вече е замислил и нов роман. Дори е наясно с имената на трима от героите. Наскоро е публикувал сборник с есета, които агентката му, Сюзан Голомб, възнамерява да продаде. Но той смята, че някои от тях подлежат на редакция. Останал е неприятно изненадан от факта, че есето му за Едит Уортън ( публикувано в "Ню Йоркър”), в което се споменава нейната обсебеност от външния вид, е определено като сексистко и злонамерено, при положение че фактите не подлежат на оспорване. Превратно е изтълкувано и есето му за птиците. Затова смята, че трябва отново да прегледа тези текстове. Писателят не пише с цел да бъде разбран погрешно, нали? 

А напоследък повече се шуми около тях, около есетата, отколкото около романите му – общо пет до момента. "Поправките” излиза през 2001 г. От тази история за семейство от Средния Запад, което претърпява серия от лични кризи, до момента са продадени над 1,6 милиона екземпляра. От романа му "Свобода” (2010), определен като шедьовър в първия абзац на "Ню Йорк Таймс Ривю”, са реализирани 1,15 милиона екземпляра. А от "Чистота” (2015), който също е издаден на български език, до момента са продадени едва около 260 хиляди екземпляра. "Лос Анджелис Таймс” го определя като "поглъщащо и изключително вълнуващо четиво”. 

Илюстрация: Sarah Mazzetti

Какво не е наред в такъв случай? Нарочили са Франзен за сноб. Защото не обича Twitter и задължителната самореклама? Или защото смята, че политическата коректност вече се е превърнала в оръжие? А може би защото в есетата си и по време на интервюта дава обстойни, аргументирани отговори на въпросите, които му задават? Франзен открито обявява, че гледа телевизионни сериали (е, не плаче редовно) и въпреки това продължават да го наричат сноб. Когато не опровергаваш фалшивите слухове, които витаят около личността ти, те се мултиплицират. Истината е, че му се е случвало да изпадне в гняв. Най-много го ядосва простодушното мислене. Дразнят го стадните рефлекси.

А романите са сложно нещо. Имат множество вътрешни измерения, които телевизията няма как да преброди и покаже. Романите не се интересуват от простия факт, че хората по същество не се променят. И още нещо, четенето изисква усилие, каквото ленивите потребители отказват да проявят.

"Повечето читатели, които имат проблем с книгите ми, не са прочели и една от тях”, казва Франзен.

Така е, произведенията му са твърде комплексни и обемисти, за да им се посвети някой, чиято очевидна нагласа е да ги заклейми. Но това не е проблем на Джонатан Франзен.