Хората, променили света: Ноам Чомски на 90

Авторите на АртАкция представят вдъхновяващи личности, променили света по един или друг начин. Вярваме, че за добрите примери трябва да се говори и важните истории трябва да се разказват. 

Няма да забравя как зяпнах от почуда, когато в прелестния инди филм "Капитан Фантастик” (2016) – една история за супергерой от плът и кръв, чух да споменават Ноам Чомски в качеството му на… божество. Вместо да празнува Коледа, чудатото семейство, което живееше сред природата в свой собствен неподправен рай, празнуваше Деня на Ноам Чомски. Това любопитно киноприключение, изследващо семейните ценности на 21 век, съблюдава линията на културния разлом в САЩ през последните години, чиято кулминация е изборът на Тръмп за президент. Самият Чомски, разбира се, е сред поддръжниците на Клинтън като олицетворение на по-малкото зло.

Още в публикация на "Ню Йорк Таймс Бук Ревю" отпреди повече от четири десетилетия, Ноам Чомски е определен като "навярно най-важният интелектуалец днес". Тогава той е на 50 години. Тази година навърши 90, и по повод рождения му ден на 7 декември "Дойче Веле” отбеляза, че Чомски е "може би най-важният политически дисидент за последния половин век". Наричат го още съвременен Сократ, живата съвест на Америка и обществен дразнител, чиито изявления са непринудено парливи, действат като ужилване. 

Светило в областта на лингвистиката, Ноам Чомски е личност с изключителен авторитет и като политически теоретик, философ, активист и автор на над 150 книги, и неслучайно се третира като един от гениалните умове на човечеството. Той революционизира учението за езика, развива теория за генеративната граматика, създава т.нар. Йерархия на Чомски - класификация на формалните езици по отношение на тяхната генеративна сила. Трудовете му оказват силно влияние върху редица поколения лингвисти и психолози. Непренебрежим е приносът му и към други научни направления. Лауреатът на Нобеловата награда за медицина и физиология от 1984 г. Нилс К. Йерне използва именно генеративния модел на Чомски, за да обясни човешката имунна система…

Като активен гражданин той остава един от най-яростните и прочути критици на американската външна политика и световния империализъм. (Коренът на това несъгласие ни връща към войната във Виетнам.) Известен с анархическите си политически възгледи, Чомски се самоопределя като ляв либертарианец и е сред най-цитираните автори в историята на човечеството изобщо. Един от най-влиятелните му бестселъри, "Произвеждане на съгласие – политическата икономика на масмедиите” (1988), създаден в сътрудничество с Едуард С. Херман, е представителен за принципната му ангажираност и пристрастие към актуалната социална проблематика, съдържа безпощаден анализ на медийната среда и се противопоставя смело на конвенционалната мъдрост. В "Медиите под контрол” Чомски с основание твърди, че "пропагандата се отнася към демократичната държава така, както тоягата към тоталитарната“. 

Обявил се против системата на "корпоративно-държавен капитализъм“, наложена от САЩ и техните съюзници, той подкрепя възгледите на М. Бакунин, който проповядва икономическа свобода наред с "контрол върху производството, упражняван от самите работещи, а не единствено от собствениците и мениджърите, които вземат решения“. Според Чомски съветският социализъм се родее с американския капитализъм, защото и двете системи се основават на видове и равнища на контрол, вместо на организация и ефикасност. В Международната енциклопедия на революцията и протеста (2009) за него пише следното: "Чомски продължава да бъде безпогрешен критик на американската външна политика и амбициите й за геополитическа хегемония. Критикува и неолибералния курс на глобалния капитализъм, като го дефинира от гледна точка на класовата война, водена от властовия елит срещу потребностите и интересите на огромното мнозинство".

Чомски не спира да повтаря, че интелектът и несъгласието вървят ръка за ръка, че жизненоважното предизвикателство на нашето време е критичното, независимо мислене. Това не е лесно в епохата на фабрикуваното съгласие, но е постижимо, ако не мълчим, ако сме последователни в изобличаването на лъжите, с които ни заливат. Впрочем само преди няколко дни саудитският журналист Джамал Хашоги, който бе убит на 2 октомври в саудитското консулство в Истанбул, беше обявен за личност на годината от сп. "Тайм” редом с още няколко журналисти, отстояващи истината, без значение какво им коства това. В изявление на изданието се казва, че отличените са част от "една по-широка борба, водена от безброй хора по света". И това е само още едно свидетелство за препятствията, с които се сблъсква критичният ум във всяко историческо време…

В неотдавнашна публикация за "The Nation” Джон Никълс си припомня фрагмент от разговор с Чомски, в който последният цитира Оруел в подкрепа на позицията си. В предговор, който Оруел написва за "Фермата на животните”, се казва, че книгата е критичен, сатиричен анализ на тоталитарния враг. Дотук нищо ново. Но след това Оруел се обръща към свободна Англия с думите: "Не бъдете самодоволни. Непопулярните идеи могат да бъдат задушени и без употреба на сила.” След което авторът на "1984” извежда механизмите, използвани за целта, подчертавайки заслугата на "доброто” образование и на медиите, чиито собственици са "заможни мъже” и е някак естествено те да не са съгласни с разпространението на определени идеи… Чомски обяснява думите на Оруел по своя отчетлив и прям, същевременно цветист начин: "Ако имате "добро” образование, значи сте посещавали най-добрите училища и сте интернализирали разбирането, че има някои неща, които просто не могат да бъдат изричани, за да не кажем, че са и немислими. Това е резултатът от нашето ефективно образование, от ефективната индоктринация. А какво би станало, ако някакъв кръг от хора не се поддаде на това внушение? Преди няколко години бях в Швеция и забелязах, че таксиметровите шофьори са много приятелски настроени към мен - много повече, отколкото очаквах. Накрая попитах един от тях: "Защо всички тук са толкова мили?” А той извади тениска с моя лик и цитат на мои думи на шведски. Става дума за случай, в който ме питат: "Каква е съдбата на хората с независим ум?” А аз съм отговорил: "Те стават таксиметрови шофьори.”

Спряган като един от бащите на съвременната лингвистика, Чомски ни накара да мислим за човешкия език като за нещо вградено в нашата биология, а не като за социално завоевание. Но той е и хуманистът, който от десетилетия се бори  срещу всякакви вредни форми на обективиране на политическата власт, не от практически, а от морални съображения. Чомски има статут на рок звезда в университетските кампуси и в Масачузетския технологичен институт, а продължава да бъде чужденец там, където се кове "голямата” политика. Цинизмът очевидно не се спогажда с него, но и той не се спогажда с цинизма.

"В края на Втората световна война светът навлезе в нова геоложка епоха”, казва Чомски. "Тя се нарича антропоцен – това е епохата, в която хората упражняват катастрофално въздействие върху околната среда. С други думи, от Втората световна война насам ние сме създали чудовищни екзистенциални заплахи – опасността от ядрена война и от тотална екологична катастрофа. Третата заплаха е неолиберализмът. Защото тъкмо той елиминира бариерите пред вече съществуващите заплахи. "Той идва да замени т.нар. "златна ера на модерния капитализъм” или социалната демокрация от 50-те и 60 те години. Основен принцип на неолиберализма е подкопаване устоите на социалната солидарност, на взаимната подкрепа, на информираното участие в управлението и ангажираността на индивидите с вземането на политически решения”, твърди Чомски. Водеща тук е всеизвестната мантра "Няма общество, има само индивиди”.

У нас има издадени поне дузина книги, подписани от Ноам Чомски, а наскоро излезе "Глобални недоволства“ – дванайсет интервюта, които се фокусират върху процеси като възникването на ИДИЛ, нарастващия гняв заради икономическото неравенство, конфликтите в Средния изток и президентството на Доналд Тръмп. Текстът се фокусира и върху сложните технологии на държавното наблюдение и масираното следене, които могат да се използват за печелене на пари, но и за контролиране на възгледи и убеждения…

Между другото, в "Капитан Фантастик” отбелязваха Деня на Ноам Чомски с кейк, свещи и цитати от книгите на видния интелектуалец. Какво пък, може и вие да решите да почетете Чомски тази Коледа. Няма да сбъркате.

Прочетете повече и за Орсън Уейлс.