Хората, променили света: Олимпия дьо Гуж

„Жена, събуди се; камбаната на разума оглася целия свят; осъзнай правата си.“

От днес до Коледа авторите на АртАкция ще представят вдъхновяващи личности, променили света по един или друг начин. Вярваме, че за добрите примери трябва да се говори и важните истории трябва да се разказват. Започваме с Росица Ташева, която ни запознава с Олимпия дьо Гуж. Жена, на която дължим повече, отколкото бихме предположили.

Срещнах името й във "Вторият пол“ от Симон дьо Бовоар. Поразрових се и ето какво научих за нея.

Олимпия дьо Гуж е родена на 7 май 1848 г. и гилотинирана 45 години по-късно, на 3 ноември  1873 г. През настоящата 2018-та се навършват 270 г. от рождението й и 225 от смъртта й.

Мари Гуз, впоследствие приела името Олимпия дьо Гуж, е родена в Монтобан, Франция. Спестявам подробностите, според които Мари е дъщеря не на законния си баща (търговец-месар), а на майка си (от семейство на адвокат) и на маркиз Дьо Помпинян, неин кръстник – факт, за който "цял Монтобан знаел“. На  седемнайсет години я омъжват за един трийсет години по-възрастен от нея груб и невеж офицер, от когото ражда син Пиер и който година по-късно се удавя при един прилив на река Тарн. Тъй като френският закон забранява на жена да публикува без съгласието на съпруга си (sic!), Мари никога повече не се омъжва. Премества се в Париж, където има дългогодишна връзка с един високопоставен флотски офицер. 

Олимпия е достатъчно добре образована, за да се приспособи към живота в Париж, където посещава светските салони, среща се с литератори и започва да пише. Междувременно живее живот на свободна жена, а по онова време на свободната жена се гледа почти като на проститутка. 

Живее и живот на интелектуалка. Основава свой театър, в който се играят нейни пиеси с политически характер. Пиесата, с която се прочува, "Замор и Мирза или Щастливото корабокрушение“, проповядва освобождаването на чернокожите и се играе в "Комеди франсез“. По това време Франция е колониална империя, стоките от колониите представляват половината от износа на страната, Олимпия си навлича гнева на собствениците на роби и получава заплахи със смърт. След скандал с един от актьорите пиесата е забранена, Олимпия е изпратена в Бастилията, откъдето я измъква неин високопоставен приятел. Олимпия участва и с други свои текстове в борбата против робството.

И ето че идва Революцията. 

Олимпия се присъединява към каузата й с цялото си същество. Пише своето прочуто "Писмо до народа“, последвано от "Патриотични бележки от автора на Писмо до народа“, в които излага цяла една социална реформа. Възхищава се от Мирабо, Лафайет и Некер, посещава салона на Ан-Мари Хелвеций, известен като клуб Отьой, чиито посетители  се противопоставят на екзекутирането на Луи XVI. Предлага услугите си да защитава краля пред Конвента заедно с Малерб, но молбата й е отхвърлена с презрение. Междувременно обявява подкрепата си на републиканските идеи и се присъединява към жирондинците.

Не спира да се бори и за правата на жените. Обявява се за правото на развод, за отмяната на религиозния брак и замяната му с брачен договор, за признаването на извънбрачните деца, за създаването на майчини домове, на национални ателиета за безработни и на домове за просяци. През 1791 г. написва Декларация за правата на жената и гражданката по подобие на Декларацията за правата на човека и гражданина. Ето пълния текст на този забележителен документ, с право смятан за първия феминистки манифест.

ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЖЕНАТА И ГРАЖДАНКАТА

Преамбюл

Майките, дъщерите, сестрите представителки на нацията настояват да участват в Националното събрание.

Като смятат, че невежеството, забравата или презрението към правата на жената са единствените причини за обществените беди и за продажността на правителствата, те решиха да изложат в тържествена декларация естествените неотменими и свещени права на жената. Нека тази декларация, непрекъснато присъстваща пред всички членове на общественото тяло, непрестанно да им напомня правата и задълженията им с цел актовете на властта на жените и тези на властта на мъжете, бидейки във всеки момент подчинявани на целта на всяка политическа институция, да бъдат по-уважавани, и с цел изискванията на гражданките, основани оттук нататък на прости и неоспорими принципи, да са съобразени с Конституцията, добрите нрави и щастието на всички.

Вследствие на това по-висшият пол – както по хубост, така и по смелост в майчините страдания – признава и обявява в присъствието и под покровителството на Всевишния следните права на Жената и Гражданката.

Член 1. Жената се ражда свободна и остава равна по права на мъжа. Социалните различия могат да бъдат основани само на общата полза.

Член 2. Целта на всяко политическо сдружение е съхраняването на естествените и неотменни права на Жената и на Мъжа. Тези права са свободата, собствеността, сигурността и преди всичко съпротивата на потисничеството.
 

Член 3. Принципът на всяка суверенност се съдържа главно в Нацията, която не е нищо друго, освен съюз на Жената и Мъжа: никоя институция, никой индивид не може да упражнява власт, която не произлиза изрично от този съюз.
 
Член 4. Свободата и справедливостта означават да се върне на другия всичко, което му принадлежи; упражняването на естествените права на жената е ограничено само от вечната тирания на мъжа – тя трябва да бъде заменена от законите на природата и разума.

Член 5. Законите на природата и на разума забраняват всяко вредно на обществото действие; на всичко, което не е забранено от тези мъдри и божествени закони, не може да бъде попречено и никой не може да бъде принуждаван да прави това, което те не постановяват.

Член 6. Законът трябва да бъде израз на общата воля; всички Гражданки и Граждани трябва да съдействат лично или чрез свои представители за неговото съставяне; той трябва да е еднакъв за всички – тъй като всички Гражданки и Граждани са равни пред него, те трябва да бъдат и еднакво приемани на всички рангове, постове и обществени служби според способностите си и без друга разлика освен тази на добродетелите и талантите им.

Член 7. За никоя жена не се прави изключение; жената е обвинявана, арестувана и задържана в случаите, определени от закона – жените се подчиняват както мъжете на строгостта на закона.

Член 8. Законът трябва да издава само строго и очевидно необходими присъди и никой не може да бъде наказван освен по силата на закон, приет преди нарушението и законно прилаган към жените.
 
Член 9. Към всяка жена, обявена за виновна, законът ще бъде прилаган с цялата си строгост.

Член 10. Никой не трябва да бъде обезпокояван заради мненията си дори ако са крайни; жената има право да се качи на ешафода; трябва да има право и да се качи на трибуната, стига проявите й да не нарушават обществения ред, осветен от закона.

Член 11. Свободното изразяване на мислите и мненията е едно от най-ценните права на жената, тъй като тази свобода осигурява законното право на бащите над децата. Всяка гражданка може следователно да каже свободно, аз съм майка на дете, което е ваше, без някой варварски предразсъдък да я принуди да скрие истината; освен ако злоупотреби с тази свобода в определените от закона случаи.

Член 12. Гарантирането на правата на жената и Гражданката трябва да бъде обществено полезно; то трябва да е в полза на всички, а не само на тези, за които е предназначено.

Член 13. За поддържането на силите на реда и за административните разходи приносите на жената и на мъжа са еднакви; жената взема участие във всички трудни задачи; следователно тя трябва да има същото участие  в разпределението на местата, на службите и на длъжностите.

Член 14. Гражданките и Гражданите имат право да определят сами или чрез свои представители необходимостта от обществените данъци. Гражданките могат да бъдат облагани само след признаването на равното споделяне не само на богатството, но и на участието в публичната администрация, както и в определянето на основата, квотите, покриването и времетраенето на данъка.

Член 15. Всяка жена, както и всеки мъж има право да поиска сметка от всеки държавен служител за начина, по който този служител управлява данъците.

Член 16. Всяко общество, в което гарантирането на правата не е осигурено и разделението на властите не е осъществено, не може да има конституция; конституцията е нищожна, ако болшинството от индивидите, съставляващи Нацията, не е сътрудничило за нейното списване.

Член 17. Собствеността и на двата пола е обща или отделна – тя може да бъде отчуждена, когато законно установената обществена необходимост го изисква категорично, и при условие, че бъде обект на справедливо и предварително обезщетение.

Заключение

Жена, събуди се; камбаната на разума оглася целия свят; осъзнай правата си. Могъщото царство на природата вече не е подчинено на предразсъдъци, фанатизъм, суеверия и лъжи. Факелът на истината е разпръснал облаците на глупостта и на злоупотребата с власт. Докато е бил роб, мъжът е изпитал потребността да прибегне до твоите сили, за да разбие оковите си. Когато  се е освободил, той е станал несправедлив към своята спътница. О, жени! Жени, кога ще прогледнете? Какви предимства ви донесе революцията? Едно по-изявено презрение, едно по-очевидно високомерие. През вековете на корупция вие царувахте само над слабостта на мъжете. Империята ви е разрушена. Какво ви остава тогава? Убеждението в несправедливостта на мъжа.
Поискайте да си възстановите това, което ви принадлежи и което е основано на мъдрите декрети на природата – от какво може да ви е страх при такова прекрасно начинание? Нима се боите, че нашите френски законодатели, заели се да коригират един вече остарял морал, пак ще ви кажат: жени, какво общо има между вас и нас? Всичко, би трябвало да им отговорите. Ако в слабостта си упорстват да поставят тази непоследователност в противоречие със собствените си принципи, противопоставете смело силата на разума на напразните претенции за превъзходство; съберете се под знамената на философията; разгърнете цялата енергия на характера си и скоро ще видите, че тези надменни мъже няма да бъдат ваши раболепни обожатели, а ще са горди да споделят с вас съкровищата на Върховното същество. Каквито и препятствия да поставят пред вас, знайте, че сте способни да ги преодолеете; необходимо е само да пожелаете. 

Да преминем сега към ужасната картина на това, което бяхте в обществото. И тъй като в този момент много се говори за национално образование, да видим дали нашите мъдри законодатели ще помислят за образованието на жените.

Жените са вършили повече зло, отколкото добро. Това, което силата им отне, коварството им го върна. Те прибягваха до всички средства на своя чар. Използваха желязото, отровата. В продължение на векове френското правителство зависеше от подмолното управление на жените. Кабинетът нямаше тайни за тях. Посолства, командване, министерства, президентство, клир – благодарение на глупостта на мъжете всичко, и светско, и свещено, беше подчинено на алчността и амбицията на вашия пол – някога достоен за презрение и уважаван, а след революцията достоен за уважение и презиран.

През 1793 г. Олимпия остро критикува Марат, когото нарича "недоносче на човечеството.“ Напада и Робеспиер, "този позор на Революцията“. И двамата  подозира в желание да наложат диктатура. Текстовете й от това време са насочени срещу Терора и срещу опасността от диктатура на монтанярите. След като цялата жирондинска партия е изправена пред съда на Конвента, тя пише писмо до неговия президент, в което се възмущава от посегателството срещу демократичните принципи. С това писмо нарушава закона от март 1793, който осъжда всеки писмен текст, оспорващ републиканския принцип. Арестувана е и е изправена пред революционния трибунал, който я осъжда на смърт. Гилотинирана е на 3 ноември 1793 г. Преди да се качи на ешафода, извиква: "Деца на Отечеството, вие ще отмъстите за моята смърт“.

От страх да не попадне под ударите на закона синът й Пиер Одри публично се отрича от нея. Прокурорът на Парижката комуна, в слово, поздравяващо екзекутирането на няколко жени, споменава тази "жена-мъж, която първа основа женски дружества, заряза семейството си, тръгна да политиканства и извърши не едно престъпление!... Искате ли да й подражавате? Не! Ще почувствате, че сте достойни за уважение само ако правите това, което ви е отредила природата. Ние искаме жените да бъдат уважавани и затова ще ги принудим сами да се уважават.“

Минава век, минават два, преди Олимпия дьо Гуж да бъде призната за една от първите феминистки в света. Най-напред в САЩ, Япония и Германия, след това и във Франция. Но там, в родната й страна, плахите гласове, които се опитват да й отдадат дължимото, дълго време са заглушавани от пренебрежително, ако не и презрително отношение. (Упорито племе са мъжете.)

Това продължава до двестагодишнината на френската революция през знаковата 1989 г., когато пиесите й най-после са поставени на сцена и статиите й са публикувани – Олимпия дьо Гуж е авторка на двайсетина пиеси и над сто статии, брошури, афиши и писма. През октомври същата година по инициатива на историчката Катрин Маран-Фуке се изпращат петиции до президента на Републиката с искане Олимпия дьо Гуж да намери място в Пантеона. Жак Ширак се разсейва. През 1992 г. друга  историчка, Флоранс Готие, отказва да види в идеите на Олимпия принос към социалните мерки, предприети през 20 в. (И жените си ги бива.)

В момента Олимпия дьо Гуж е все още кандидатка за Пантеона.

И все пак.

Нейното име носи театърът в родния й град Монтобан.

На нея са назовани един площад в Париж, един център по майчинство и гинекология в Тур, улици в 20 (двайсет!) града във Франция, един колеж в Кадожак, една от сградите на Министерството на правосъдието в Париж. От 2016 г. неин бюст краси Пале Бурбон – сградата на Националното събрание. Тя е първата жена политик, представена чрез произведение на изкуството в тази сграда.

 

Такава е величавата и трагична съдба на една от първите феминистки. Исканията й за права на жените са постепенно и много, много бавно осъществявани по света. Едно такова право – правото на глас, бива признато първо в Нова Зеландия през 1893 г.

 

Следват:

Австралия 1902; Финландия 1906; Норвегия 1913; Дания 1915; СССР 1917; Германия 1919; Англия 1928; САЩ 1920; Франция 1946; Гърция 1952; Швейцария 1971; Лихтенщайн 1984; Саудитска Арабия 2011. В България право на глас се признава на омъжените жени майки през 1937 г., на всички жени без неомъжените през 1938 и за всички без изключение през 1944 г.

Колкото до останалите права, въпреки огромния прогрес, въпреки наистина променената съдба на половината човечество, те са толкова неравномерно разпределени и спазвани по света, че бихме могли да се запитаме дали нямаме нужда от една нова Олимпия или поне от една нова Симон дьо Бовоар?

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт