Жак Одиар и най-красивите животи

Сребърният лъв за най-добър режисьор на тазгодишния филмов фестивал Венеция бе връчена на френския режисьор Жак Одиар за филма му "Братята Систърс" ("The Sisters Brothers"). Тази награда е добър повод за припомняне филмографията на един от най-награждаваните автори на фестивално кино от последните 20 години.

Любимият ми филм на Одиар е "Един така дискретен герой" (1996, награда за най-добър сценарий в Кан), на чийто френски плакат, почти като подзаглавие, са цитирани думите на протагониста Албер Деус:

Най-красивите животи са тези, които сами изобретяваме.

Трагикомичен, нежен, романтичен, филмът разказва историята на изиграния от Матию Касовиц Албер, който мечтае да бъде военен герой и изобретява славата и геройството си, след като са му отказани в реалността. Филм за фантазиите и нереалистичните желания, за смисъла на живота като измислица и копнеж. 

"Сърцето ми спря да бие" (2005), който превърна Ромен Дюрис за кратко в местен парижки сексимвол, също е филм за мечтаенето по друг живот. Главният герой, омотан в криминални схеми около брокерството на недвижими имоти, иска да бъде концертен пианист. Отново брутално разминаване между реалност и блян. Филмът е хубав, бърз, накъсан, много френски в невротизма си, натрупващ парадокси в разказа си. Жак Одиар е добър в балансирането между агресивността и сантименталността, в скъсяването на дистанцията между насилието на ежедневието и красотата на човешката душа, която често се обсебва от идеали.

"Пророк" (2009) е най-награждаваният му филм - Гран при в Кан, Сезар за най-добър филм и Бафта за най-добър чуждоезичен филм. Лично на мен "Пророк" ми е труден за гледане, поради прекаленото насилие. Одиар казва, че винаги му е сложно да снима насилие, но има нужда от него във филмите си, за да може да обясни последиците му. "Пророк" е социално реалистичен, ангажиран, критичен, мускулен, амбициозен в присъдите си и фестивално успешен с политическите си послания.

През 2015 Жак Одиар получава първата си Златна палма за филма "Дийпан" - брилянтен портрет на бежанския живот, вдъхновен частично от Персийските писма на Монтескьо и от филма на Сам Пекинпа "Сламени кучета"(1971). Болезнен филм, който обработва мечтата да оцелееш, мечта, която е едновременно примитивна и възвишена. Прекрасно заснет и изигран.

И сега очаквам "Братята Систърс" да тръгне по кино-салоните в Европа, след като американската му премиера бе на 21 септември. Екранизация по едноименния роман на Патрик деУит и уестърн с участието на Джон Си Райли, Хоакин Финикс и Джейк Гиленхаал. И едно последно намигване - истинско интелектуално удоволствие е документалният филм "Да живее Франция" (1974) на Мишел Одиар, баща на Жак Одиар, със саундртрак на Морис Шувалие, Жозефина Бекер, Анри Салвадор и Жорж Брасанс.