Дневникът на Джейн Бъркин

И голямата любов със Серж Генсбург.

352. Толкова са страниците, в които Джейн Бъркин събира живота си от 1957 до 1982. От момента, в който навършва 11 години, до раждането на третата си дъщеря, Лу. А по средата... една сватба, две големи любови и още две момичета: Кейт, която умира преди няколко години и Шарлот (Генсбург), известна ни от големия екран. Един живот, изживян изцяло под светлините на прожекторите и грижливо събиран между страниците на дневника ѝ. Иконата на 60-те решава да кръсти книгата, в която събира спомените си с простичкото и наивно име Munkey Diaries. И това не е случайно. Малка плюшена маймуна е единственият ѝ приятел и довереник в детството. Да, Джейн я пази до ден днешен.

В първата част на дневника (за втората ще трябва да изчакаме още година), Бъркин не крие нищо. Разказва без цензура и филтри онези години, които са я превърнали в пеперуда на парижките нощи, както често пресата я нарича. Спомените ѝ започват от момента на сватбата ѝ, току-що навършила 17, с композитора и носител на "Оскар" Джон Бари. Моментите на близост между двамата съпрузи само потвърждават съмнението на Бъркин, че е обсебена от желанието за секс. Желание, което ще я отведе далеч... до прегръдките на Серж Генсбург. Именно на него Джейн посвещава най-голяма част от дневника си.

Току-що приключих снимките на филма Slogan във Франция. Имаше един мъж, който много ми харесва и името му е Серж Генсбург. Държи се много особено, но ми харесва, различен е от всички, които познавам...

А малко след това добавя:

За Серж съм готова да сменя вярата си, бих направила всичко, за да му покажа любовта си и това, че ще му бъда вярна завинаги.

Казват си сбогом, но тя никога няма да го забрави. "Възможно ли е да живеем тримата", ще се пита докато прекарва цели 11 години с френския режисьор Жак Дойон. Дори Генсбург намира утеха в нова любов.
 
Но тази голяма, пареща любов, живее отвъд времето и пространството. Когато Серж умира, Бъркин тихо прошепва, сигурна, че онази ярка звезда на небето ще я чуе:
 
В моето сърце, Серж, е сякаш никога не си си отивал.
 
 
 
 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт