Дневникът на Джейн Бъркин

352. Толкова са страниците, в които Джейн Бъркин събира живота си от 1957 до 1982. От момента, в който навършва 11 години, до раждането на третата си дъщеря, Лу. А по средата... една сватба, две големи любови и още две момичета: Кейт, която умира преди няколко години и Шарлот (Генсбург), известна ни от големия екран. Един живот, изживян изцяло под светлините на прожекторите и грижливо събиран между страниците на дневника ѝ. Иконата на 60-те решава да кръсти книгата, в която събира спомените си с простичкото и наивно име Munkey Diaries. И това не е случайно. Малка плюшена маймуна е единственият ѝ приятел и довереник в детството. Да, Джейн я пази до ден днешен.

В първата част на дневника (за втората ще трябва да изчакаме още година), Бъркин не крие нищо. Разказва без цензура и филтри онези години, които са я превърнали в пеперуда на парижките нощи, както често пресата я нарича. Спомените ѝ започват от момента на сватбата ѝ, току-що навършила 17, с композитора и носител на "Оскар" Джон Бари. Моментите на близост между двамата съпрузи само потвърждават съмнението на Бъркин, че е обсебена от желанието за секс. Желание, което ще я отведе далеч... до прегръдките на Серж Генсбург. Именно на него Джейн посвещава най-голяма част от дневника си.

Току-що приключих снимките на филма Slogan във Франция. Имаше един мъж, който много ми харесва и името му е Серж Генсбург. Държи се много особено, но ми харесва, различен е от всички, които познавам...

А малко след това добавя:

За Серж съм готова да сменя вярата си, бих направила всичко, за да му покажа любовта си и това, че ще му бъда вярна завинаги.

Колкото повече oбаче зависимостта на Серж към алкохола се влошава, толкова връзката им се пропуква. За тези моменти Джейн споделя, че превръщат любимия ѝ в един непознат и страшен мъж, а времето им заедно в истински кошмар. Десет години след първата им среща Бъркин пише:

 

Понякога Серж казва, че сега, когато вече има слава, пари и популярност, единственото нещо, което не му се удава, е да убива. Когато съм тъжна, наистина бих умряла. Защо не? Толкова съм изморена, толкова е трудно да живея. Знам, че каквото и да направя, няма да съм щастлива без Серж. Ако си отида, винаги ще ми липсва моят изключителен живот до един изключителен мъж.

 

Казват си сбогом, но тя никога няма да го забрави. "Възможно ли е да живеем тримата", ще се пита докато прекарва цели 11 години с френския режисьор Жак Дойон. Дори Генсбург намира утеха в нова любов.

 

Но тази голяма, пареща любов, живее отвъд времето и пространството. Когато Серж умира, Бъркин тихо прошепва, сигурна, че онази ярка звезда на небето ще я чуе:

 

В моето сърце, Серж, е сякаш никога не си си отивал.