Четвъртото състояние на Дейвид Линч

Едно по-различно видео, заснето от сина на режисьора, Остин Линч.

За новия си брой, озаглавен "Повлияни състояния“ ("Altered States"), списание Фрийзи поръчва специално видео с Дейвид Линч –  "Четвърто състояние“, заснето от Tête-à-Tête и сина на американския режисьор Остин Линч.

Понятието altered state се изпозва за описанието на състояния на съзнанието под влиянието на наркотици, психотропни лекарства или хипноза – състояния, които чрез творческите решение на Дейвид Линч, често обсебват емоционалния хоризонт на филмите му и постигат толкова познатия им ефект върху кино публиката. Първата ми реакция, преди още да изгледам краткия филм, беше да се попитам кои са първите три състояния. Конкретен отговор няма – нито от Фрийзи, нито от Линч. Будно, полубудно и сън? Четвъртото състояние очевидно е прозрение/изобретение на Линч, в което е готов да просвети пожелалите. 

От последния филм на Линч "Inland Empire" са минали 12 години - оттогава той отвори клуб в Париж, записа два студийни албума, включително направи и сингъл с Лики Ли, издаде книга за медитация и креативност "Да уловиш голямата риба“, направи изложба във Фондация Картие със свои рисунки и фотографии. Дейвид Линч – човекът-оркестър!

Дали креативността му във всякакви медии и изкуства е резултат от импотентност, мегаломания или ренесансов гений може да преценява всеки със сетивата и критериите си. Според самия Линч креативността, във всичките ѝ форми, се отключва и еволюира с техниките на трансценденталната медитация – киното, литературата, музиката, визуалните изкуства са само проявления на стимулираното с медитация, освободено съзнание, проявления на четвъртото състояние.

Трансценденталната медитация позволява на човек да "трансцендентира“ в абсолютното, нерелативно състояние на съзнанието, което е във всеки един от нас. За мен лично тази техника е пределно абстрактна и единствената причина да не отхвърля напълно потенциалната ѝ  валидност е симпатията ми към киното на Дейвид Линч.

"Туйн пийкс“ през 90-те беше шок за мен, години по-късно "Синьо кадифе" и “Eraserhead“ са ме вълнували с хипнотичния си чар. Филмите на Линч със сигурност притежават нещо неуловимо, усет за атмосфера и опасност, напрежение и анонимна лудост, мрачен парадокс, които избягват от логиката и намират смисъл в интуицията. Дори ако трансценденталната медитация помага само на американския режисьор да подрежда въображението си, значи си заслужава.

За тези от феновете на Линч, които са в обсега на внушенията му, видеото за Фрийзи е още един възбуждаш контакт с описанията на необяснимото. Предстоят издаването на новата му книга-мемоар  "Пространство за мечтаене“ ('Room to Dream'), както и изложби, тази есен, в галерия Кейн Грифин Коркоран, Лос Анжелис и в музея Бонефантен, Маастрихт. Аз ще чакам следващия му филм.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт