Колет, която не искаше да бъде мъж

Любовта към киното нараства и с падането на първите изгорели от летни страсти листа. Да преживяваш историите от екрана и да се пренасяш в други светове е една от десетките магии на киното.

Между 10 и 24 октомври ще имаме удоволствието да гледаме 46 филма на кино-литературния фестивал Cinelibri 2018. Стартираме с изящната Кийра Найтли и филма "Колет" на Ричард Глацър. Може да го гледате на 11, 13 и 21 октомври, а повече информация за прожекциите може да получите на сайта на фестивала.

Трудно е да се определи с точност дали Сидони-Габриел Колет живее като в романите си или описва живота си. Ясно е едно: и романите, и животът й са "кинематографични“. От 1915 г. до днес книгите й са екранизирани над 16 пъти, като най-често режисьорите посягат към "Шери“ – преведена и на български от Силвия Вагенщайн. За първи път обаче Уош Уестморланд, прочул се като сърежисьор заедно с Ричард Глацър на филма "Все още Алис“, представя като филм биографията на авторката Сидони-Габриел. Идеята се появява в днес вече далечната 1999 г., когато Ричард Глацър започва да пише докторска дисертация по литература и така попада на романите на Сидони-Габриел Колет.

"По цял ден той само четеше, четеше, четеше... – разказва в интервю Уестморланд. – И изведнъж каза, че това, което чете, е кино и нищо друго.“ Кое е това "това“? Защото при Сидони-Габриел всичко е кино.

Колет е родена през 1873 г. в провинциално френско градче. Когато е на 16 години, се запознава с 30-годишния парижанин Анри Готие-Вилар, син на богат издател, който се представя за писател. Запознанството означава за малката Сидони две неща: че ще може да се измъкне от провинцията и да се потопи в бохемата на столицата, и че ще опита насладите на любовта. И в двете по-късно ще изживее горчиви разочарования. Анри Готие действително я въвежда в среда, коренно различна от провинциалната идилия, забързаният живот на запъхтения от модерността град означава освен всичко друго и кратки любовни връзки, бързо преминаване от едни обятия в други. Така поне живее Анри Готие, който няма никакви задръжки, появявайки се публично с една или друга от своите метреси, макар че у дома му го чака вярната Сидони. Анри е не само желан любовник, но и сръчен бизнесмен. Той събира около себе си изкушени от литературата млади хора, сред които са и част от неговите метреси, създава нещо като "литературна работилница“ – срещу нищожни хонорари те пишат за него истории, които след това той дава в издателството на баща си като свои творби. Анри подтиква и Сидони към литературна дейност: например да опише как млада провинциалистка попада в Париж. Като послушна съпруга Сидони излага в една тетрадка част от собствените си преживелици. Анри прочита съчинението, но не е доволен, захвърля гневно тетрадката.

Сидони обаче я запазва. Няколко месеца по-късно Анри открива записките, прочита ги и този път те му харесват. Така през 1893 г. на книжния пазар се появява първият роман с героиня Клодин, който много бързо се превръща в бестселър. Само че името на автора не е това на Сидони, авторът се нарича Уили. Това е обръщението, което използва Сидони, в разговорите си с Анри Готие. Цял Париж е убеден, че написалият разграбваната като топъл хляб книга е именно Анри Готие. 

В следващите години романът се разраства до поредица с героиня Клодин. Козметичната индустрия също се присламчва към изключително популярната героиня и на пазара излизат серия продукти "Клодин“. Анри, вече известен като Уили, се къпе в слава, а Сидони, която е същинският Уили, седи затворена у дома и всеки ден пише задължително по четири часа. И така седем години подред.

Но Сидони усеща, че силите я напускат, нападат я болест и след болест, тя е все неразположена или с температура, "робството“ сякаш я смазва ... Докато женското й същество интуитивно разбира, че ако иска да оцелее, трябва да се освободи от Уили. Сидони събира последния си останал кураж и иска развод. Успява. Уили остава в миналото, а Сидони се превръща в успешната писателка Колет.

Разбира се, не е никак лесно да си сама жена без спестени пари и професия. В следващите години Колет се издържа като вариететна артистка, скандализира публиката си с целувка с друга жена на сцената. За кратко действително живее в лесбийска връзка. Жени се втори път. Започва любовна авантюра с доведения си син, като след реалното й приключване описва това си увлечение в романа "Шери“. Развежда се втори пъти. Едва третият брак й носи разум и спокойствие, а може би това е така, защото самата тя е вече на години. Напада я типичният за възрастта артрит и Колет става все по-трудно подвижна и все по-малко пътуваща по света. Но книгите й, вече над 50, продължават да се четат. Андре Жид и Марсел Пруст се изказват ласкаво за тях. За известно време Колет оглавява комисията, която дава наградата "Гонкур“. 80-годишнината й през 1953 г. се чества тържествено в цялата страна, а когато година по-късно си отива от този свят, е първата жена във Франция, почетена с държавно погребение.

Това накратко е биографията на Колет. Но да се върнем на идеята на Ричард Глацър за филм. Какво да се отдели от този бурен и пълен със събития живот и да се използва в сценария? Глацър пише 20 варианта, докато накрая се спира на ранните й години – времето на срещата с парижанина, брака, живота й като Уили и развода. Докато се "бори“ с биографията на героинята си, Глацър води реална борба за собствения си живот, в която т.нар. болест на Шарко го побеждава и той умира в процеса на създаване на филма. Проектът се довършва от Уош Уестморланд, като негова съавторка става Ребеке Ленкиевич. "Всъщност по сценария работихме четирима души – Ричард, Ребека, аз и, разбира се, Колет. Защото тя е описала така подробно живота си – и в романите, и в автобиграфията си, че ние нямахме проблем с фактологията“ – обяснява Уош Уестморланд на фестивала "Сънданс“, където тази година филмът беше представен премиерно.

Решението на Уестморланд да покани Кийра Найтли за ролята на Колет се приема в екипа като твърде екстравагантно, тъй като Найтли на пръв поглед е с "very british“ излъчване, а трябва да изиграе французойка по душа и външен вид. Уестмордланд обаче защитава идеята си: "

Колет притежава много и различни качества. От една е страна е физически издръжлива, от друга е интелектуалка. Със страст се отдава на чувствените удоволствия, които след това прекрасно описва. Тя е остроумна и смела. Освен това е пионер в дейностите, с които се захваща. Трябваше ми актриса, която да носи всичко това или поне да може да го изиграе. Както и да изглежда и на 19, и на 34 години. Повярвах, че Кийра може и мисля, че не съм се излъгал. В много отношения тя показва за първи път някои свои черти от таланта си. Сигурен съм, че ако Ричард можеше да я гледа, щеше да я хареса. Да, много ми се иска той да може да я види като Колет.“

Актрисите, които до този момент са представяли индиректно Колет, са Одри Хепбърн и Мишел Пфайфър – и двете в ролята на Шери при екранизации на едноименния роман. Пред Найтли застава друго предизвикателство – да изиграе не романната Колет, каквато тя се е описала в "Шери“, а реално съществувалата писателка. Актрисата приема авантюрата, заявявайки в интервю за Variety, че предпочета да се снима във филми с епоха и избягва такива със съвременни сюжети, където според нея "женските образи твърде често се представени безвкусно. Рядко се случва още на петата страница жената да не бъде изнасилена или пък да не е просто любимата на главния герой.“ Затова пък героините в историческите филми били далеч по-вълнуващи. Кийра Найтли публично подкрепи кампанията "Me Too“, макар че самата тя да няма лоши спомени от работата си с продуцента Харви Уайнстийн. Но като цяло поддържа тезата на засегнатите актриси, че в Холивуд съществува атмосфера, която принуждава жените да мълчат и да търпят. Поведение, което е тема и във филма "Колет“.

Режисьорът Уестморланд също вярва, че неговата героиня Колет, макар и живяла почти век назад, ще даде своя принос към така актуалната тема за мъжкото господство в света на изкуството. "Това е историята на жена, която се опитва да се измъкне от огромното мъжко его и сама да започне да прави това, което може и което обича. Гарантирам, че преживяното от Колет днес се случва всеки ден с милиони жени на техните милиони работни места. В момента ставаме свидетели на тектонично разместване на обществените пластове именно по този въпрос. Когато Колет е искала независимост, тя е била сама. Успяла е благодарение на силния си характер. Днес нейното желание съвпада с това на много други, затова, мисля си, че филмът ми има какво да им каже.“