Без повече буги нощи

Единственият ми личен спомен от 90-те, който имам с Бърт Рейнолдс, е от филма "Буги нощи“ (1997) - бил съм на 13. За моето поколение сексапилът в този провокативен филмов портрет на порно актьор беше концентриран в Марк Уолбърг и Хедър Греъм.

Бърт Рейнолдс, който тогава е бил на 61 години, е в ролята на порно-режисьора - бохем, в червен костюм, който нарича филмите си екзотични. "Буги нощи“ е може би най-успешният му филм и единственият, който му носи номинация за "Оскар“ за поддържаща мъжка роля. Оказва се, обаче, че това е ролята, за която най-много съжалява - уволнява агента си, атакува режисьора Пол Томас Андерсън в интервюта и никога не гледа филма.

Странното е, че героят на Джак Хоумър - суетен и самовлюбен алфа мъжкар с его и претенции, съблазнител с луксозен лайфстайл - изключително напомня на самия Бърт Рейнолдс от периода на апогея му като секссимвол на 70-те. 

Загледах се в голата му снимка от списание "Космополитън“ - революционен медиен ход за 1972, експериментиращ с подозрението, че жените също биха оценили мъжката голота. Подозрението се оказва факт - продадени са 1.5 милиона копия от списанието и Дъглас Ламберт създава Плейгърл. На снимката Рейнолдс е легнал, чисто гол, върху меча кожа, с тънка пура в устата си - широка американска усмивка, гъсти вежди, известният мустак и окосменият торс, който често е показвал във филмите си. Години по-късно, актьорът признава, че се срамува от тази снимка с думите:

Какъв вид егоманиак би направил нещо подобно?.

Вероятно и ролята в "Буги нощи“ му напомня за мъжа, който е бил и когото иска да забрави.

Макар да иска да заличи миналото си, Рейнолдс през 70-те е един от най-желаните мъже в Америка. Почти клише - бивш атлет и футболна звезда в колежа, въплъщение на южняшкия чар на Флорида, самоуверен ексхибиционист, символ на мъжествеността в най-буквалното й проявление, което граничи с мачизма. Моят спомен за Бърт Рейнолдс, както споделих, е от 1997 - един зрял мъж, който носи белезите освен на славния си чар, и на катастрофите в живота. На 61 години Рейнолдс вече е минал през разточителния ужас на публичния си и скъп развод с актрисата Лони Андерсън, с който загубва и битката за попечителството над сина им Куинтън. През 1996 обявява банкрут, в следствие от фатални финансови решения. 

Макар никога да не получава симпатиите на критиката и актьорската му игра да остава в сянката на имиджа му на плейбой, Бърт Рейнолдс ще бъде запомнен с ролите си в "Избавление“ (1972) и "Смоуки и Бандита“ (1977), филм, който го овековечава в американската иконография като симпатичния мачо с каубойска шапка, зад волана на черния си кадилак. Брус Спрингстийн споменава точно този Бърт в песента си "Cadillac Ranch“ - Бърт Рейнолдс, който участва с красотата и размаха си в мита за американската мечта.