Акценти от Кан: „Urchin“ на Харис Дикинсън

Харис Дикинсън стана известен в Кан с главната роля на съвършен сексуален обект в „Триъгълника на тъгата“, носител на „Златна палма“ през 2022. Миналата година „Babygirl“, чиято премиера беше във Венеция, го показа в противоположна роля – на сексуален хищник. Сякаш за да избяга от мигновеното клише на секссимвол – стереотип, който лесно би ограничил кариерата му до изтощителни повторения на една и съща роля – Дикинсън побърза да смени амплоато си и се завърна в Кан тази година като режисьор. Дебютният му филм „Urchin“ беше част от селекцията „Особен поглед“ и спечели наградата на FIPRESCI (Международна федерация на филмовата преса). На фестивала той беше в компанията на Скарлет Йохансон и Кристен Стюарт – актриси, които също представиха първите си режисьорски филми.

Хубавото на премиерите на дебютни филми е отсъствието на очаквания – и дори когато резултатът е противоречив или посредствен, обикновено среща снизходителност и поощрение. Това е парадоксално, предвид че често първите филми на великите режисьори са и най-силните им. Сещам се за „Хирошима, любов моя“ на Ален Рене, „Хотел Монтерей“ на Шантал Акерман или „Детство Иваново“ на Андрей Тарковски – кой би дръзнал да ги разглежда като просто дебюти? Парадоксално или не, и аз отидох да гледам „Urchin“ като експеримент, а не като авторско кино. Нагласата ми се оказа правилна.

Сюжетът приляга на момчешкия профил на автора си – история за перипетиите на бездомник, чийто характер не му позволява да се впише в общество, завладяно от фалшивото задоволство на средната класа. В поредица от разочароващи срещи – с безлични социални работници, мимолетни сексуални връзки със сходно изгубени момичета, алчни работодатели – Майк (в ролята Франк Дилейн) продължава да отстоява своите идеалистични, но неясни ценности. В центъра на интригата стои един почти незначителен инцидент – притиснат от обстоятелствата, Майк напада чернокож мъж, който се е съгласил да му помогне с пари за обяд. Този момент обслужва семплата идея на Дикинсън да онагледи вътрешния конфликт на героя си – между нуждата и морала, дилема, пред която се изправя всеки човек в неволя.

Цялостното послание на „Urchin“ е по детски наивно, едностранно, завършено в собственото си простодушие. Филм с добра цел, но без въображение и без допир до хаоса на истинския живот, в който противопоставянето между добро и зло рядко е ясно очертано. Прекрасният саундтрак, реалистичната актьорска игра и приятният диалог спасяват дебюта на Дикинсън от скука и клишета, които иначе биха го довършили.

Дали този филм заслужава място на фестивал? Бих поспорил. Това е леконравно забавление, подходящо по-скоро за късна вечер след дълъг ден. В него няма особен поглед – и, за щастие, сякаш няма и такава претенция. Самият Харис Дикинсън не изглежда като човек, който би се трогнал от „Златна палма“ – за добро или за лошо.

Urchin Харис Дикинсън Кан кино