Ледената кралица Ингрид Бергман
Всичко, което можем да научим от нея.
Когато си истинско русо съвършенство, имаш три награди "Оскар", раждаш дъщеря на един от най-великите режисьори на нашето време Роберто Роселини и го разделяш с италианската икона Ана Маняни, на която Челентано посвещава песен, определено носиш божествена частица. Или се казваш Ингрид Бергман. Шведското самотно момиче остава в историята като истински борец. Губи родителите си като дете, прави изключителна кариера и живее живот, който е толкова парещ и вълнуващ, че трудно може да бъде разказан. Достатъчно е само да споменем "Казабланка", за да си върнем малко от онзи така нужен ни, а толкова погубен блясък...
Ингрид Бергман си отива от този свят след като осем години се бори със страшната диагноза рак на гърдата. Ние избираме да я помним винаги в култовия филмов бял костюм, подредената коса и пронизващ поглед. Прилича на ледена кралица. Или на ангел... Който отлита от нас в деня, в който звездите се отместват, за да се роди. Избрахме някои от най-запомнящите се мисли на Ингрид, които могат да направят предстоящата есен по-поносима, а любовта... някак по-възможна.
Бъди себе си. Светът почита оригиналното.
Успехът е да постигнеш това, което искаш; щастието е да искаш това, което постигаш.
Целувката е хубав номер, създаден от природата, за да спре говоренето, когато думите станат излишни.
Не съжалявам за нищо. Не бих живяла живота си по начина, по който го направих, ако се притеснявах какво ще кажат хората.
Целувката е тайна, казана на устата вместо на ухото. Целувките са пратеници на любовта и нежността.
Остаряването е като изкачването на планина. Може да се задъхвате, но гледката е по-добра.
Бях най-срамежливия човек, който някога е съществувал, но имах лъв вътре в себе си, който никога не млъкваше!
мерил
бюлетин
още авангарт
-
За невъзможното доверие
Надя Кожухарова за филма „Доверие“, режисьор и сценарист Даниеле Лукети, Италия 2024
-
Поезията на Луи Арагон и Пол Елюар
Тази година отбелязваме 100 години от създаването на сюрреализма
-
Поезията не трябва да свети, тя трябва да осветява
„Ана Бландиана: Между мълчанието и греха“ е в програмата на фестивала Синелибри