Джоан Роулинг и историите, които обичаме

Кураж и само кураж...

В последния ден на юли се ражда една от най-популярните писателки в днешно време. Джоан Роулинг, която и до днес споделя особеното чувство, че не е изказала всичко необходимо, достига дъното няколко пъти и сама си прави стълба, по която успява да се покатери. Губи майка си по времето в което пише "Хари Потър", преживява един нещастен брак, остава без работата, живее на социални помощи, изоставя слънчевата Португалия и се мести обратно в Единбург. Често прилича на героя на Тим Робинс в "Изкуплението Шоушенк". Но стига до своето Зуахатанео. И отвъд.

Идеята за магьосника Хари Потър се ражда случайно, благодарение на закъснял влак за Лондон. Джоан записва идеите си за магьосника на салфетка, точно както няколко години по-късно режисьорите на Pixar създават образа на Немо и УОЛ-и. Спонтанно, магически, сякаш някой отнякъде им подсказва.

Джоан Роулинг споделя, че стаята за писане, която се намира в градината на къщата ѝ, е най-любимото ѝ място на света. Слуша класическа музика, гледа цветята през прозореца, пие чай, наслаждава се на утрините. Твърди, че колкото по-рано започне да пише, толкова по-продуктивна е. Какво ли не бихме дали да се озовем за малко в компанията ѝ? 

Няма как да не отбележим, че Джоан Роулинг владее до съвършенство умението да свикваш с мрака и да успяваш да вървиш към процепа, от който се надяваш да влезе светлина. Джоан силно вярва, че когато вътрешният ти свят е намерил покой, това неминуемо ще се отрази и на реалността. Обича да експериментира, именно заради това се впуска в серията "Корморан Страйк“, създадени под псевдонима Робърт Галбрейт. Талантът, обаче, трудно може да бъде скрит и разследващите журналисти успяват да открият самоличността на Джоан. Естествено, продажбите скачат главоломно.

Онова, което често вълнува читателите, е един малко егоистичен въпрос. За кого, наистина, пишат писателите? За себе си или за нас? На този, както самата Джоан казва, опасен въпрос, писателката отговаря повече от задоволително. Джоан пише за себе си. Защото не може да си представи да не пише. Не се чувства себе си, ако не пише, изпитва физическа нужда да го прави. И именно заради това е толкова добра. От друга страна, тя твърди, че нито една история, колкото и добра да е, няма да оживее, ако няма кой да я слуша. А подобно изречение ласкае нас, феновете. Когато пишеш, най-голямото удоволствие е да докоснеш хората, да се свържеш с тях, да ги смаеш или пък да ги успокоиш. Нима има по-добър подарък от това читател да ти каже, че книгата ти му е помогнала да премине през нещо? Джоан твърди, че никога не би забравила книгите, които са били до нея в трудните моменти. А сега, когато милиони по света намират утеха в думите ѝ, тя е най-щастливата жена на света. Да, има защо... Благодарение на нея научихме, че:

Историите, които обичаме, живеят вечно в нас.

Нима има нещо по-успокояващо от това? Нищо не се губи, нищо не си отива. А Джоан Роулинг продължава да ни подарява щипки магия. 

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт