Вечната визуална поезия на Антониони
Режисьорът, който се отнасяше с филмите си като с деца.
“Искам да направя филм, в който актьорите просто да стоят в празно пространство, а зрителят да си представя различни неща за тях.”
Филмите на Микеланджело Антониони са дълги визуални поеми, в които съвършенството от цвят, мизансцен и движения на камерата, живеят свой отделен живот, който не се съобразява с вкуса на масата, а се къпе в собствена пищност и изящество.
“Поетът с камерата”, както го нарича Скорсезе, сътворява елегантните си и префинени ленти за идеалния зрител - себе си. Страхът, че масата намира произведенията за излишно претенциозни и странни, не успява да изплаши Антониони. “Червената пустиня”, “Фотоувеличение”, “Професия репортер”, “Отвъд облаците” са своеобразен учебник по визуална поезия.
Когато Джак Никълсън връчва Оскар за цялостно творчество на Антониони, казва:
“В празните и тихи пространства на света той намери метафори, които да осветят тъмните кътчета на душите ни, а в тях откри странна и ужасна красота – мрачна, елегантна, енигматична, натрапчива.”
Днес повече от всякога се нуждаем от деликатната светлина на италианския кинопоет. Заклещени в забързаното си и безлюбовно време губим усещането за елегантност и превръщаме тънката метафора в циничен сарказъм, а изхлузената презрамка отдавна се е претворила в буквална голотия. Киното на Антониони е безкраен забавен каданс на живота. Всичкото грозно е изтръгнато и само красивите разпилени коси, тъжните очи и въздишките по щастието се разхождат по тротоарите в търсене на своето лично спасение.
“Чувствам се като баща на по-старите си филми. Сякаш правя деца, те порастват и заживяват в собствен свят. От време на време се събираме заедно и винаги е удоволствие да ги видя отново.”
Антониони е разтвор от ярко червено вдъхновение, което капе върху черното и бялото и оставя изящните си незаличими следи. Ако беше направил така мечтаният филм, в който актьорите просто да стоят в празно пространство, докато зрителят си представя различни неща за тях, то вероятно това щеше да бъде един от най-великите филми за всички времена.