Травма и изкупление в „Изборът на Софи“

Филмът е част от дискусионен панел на тема „Холокост и съвременност“ в рамките на Синелибри.

На 23 октомври от 16:30 в кино „Одеон“ ще се проведе дискусионен панел „Холокост и съвременност“ - психоанализа и кино: „Изборът на Софи“. Сред модераторите на събитието е д-р Светлазар Василев, който в тази статия представя основните дискусионни въпроси.

Предупреждаваме, че текстът, който ще прочетете, разкрива части от съдържанието на филма. 

„Изборът на Софи“ продължава да вълнува зрителите 40 години след своята премиера. Екранизацията на Алън Пакула на едноименния роман на Уилям Стайрън (1979) е първият от групата филми за Холокоста, получили световен отзвук и признание. Филмът проправя пътя на „Списъкът на Шиндлер“ (1993) на Стивън Спилбърг, „Четецът“ (2008) на Стивън Долдри и „Ида“ (2013) на Павел Павликовски.

Сюжетът разказва за трима приятели, живеещи в една и съща сграда в Ню Йорк през 1947 година. Софи е жизнерадостна и витална полякиня, за чиято история на оцеляла от Холокоста разбираме едва с напредването на филма. Нейният разкъсван от ревност любовник Нейтън се опитва да бъде добър човек и приятел въпреки демоните, които крие в себе си, а Стинго е 23 годишен младеж на прага на зрелостта, който мечтае да стане голям американски писател. 

Филмът е организиран около житейските истории на Стинго и Софи. Стинго е в ролята на разказвач, който ни въвежда в историята на своето съзряване като разказва спомените за приятелството си със Софи и Нейтън и рефлексира върху тях от позицията на времето и опита. Преживяването на зрителя за първата половина от филма е като за обикновена история, която може да се случи на всекиго – една жена и двама мъже, които се забавляват, съревновават се, привличат се и се отблъскват, ревнуват се и си завиждат. Съпровождаме мечтателя Стинго, който е обсебен от желанието да завладее света и да се нареди до най-успешните американски писатели. Една вечер той се натъква на полуголата спяща Софи и остава поразен от тялото и красотата ѝ. Скоро след това осъзнава, че в сърцето му гори още едно желание – страстта към Софи, която той безнадежно, но тайно иска да има. 

Светът на желанията: Спящата Софи.


Това е светът на сексуалността и едно от важните измерения на романа и неговата екранизация. В следващия час ставаме свидетели на дълга поредица от сцени, в които тримата герои се наслаждават на спокойствието, виталността и красотата на Ню Йорк – те пият вино, разхождат се или се излежават на покрива или из двора на къщата. Отношенията им са белязани от съперничество и конфликти, но това са общочовешките противоречия на мирновременната епоха, далеч от ужасите на смъртта и войната. 
 

Любовният триъгълник.


Втората половина на филма е с различно качество. Тя ни запознава със страници от историята, която до този момент героите са крили дълбоко в себе. Това е пътешествие, непознато на поколенията, избегнали ерата на политическото насилие и тоталитаризма в различните му форми.

В една от сцените Стинго се притичва на помощ на Софи след поредното спречкване между нея и Нейтън. Нарастващата близост и доверие между тях тласка Софи към това да му се довери и разкаже най-мъчителната си тайна. Връщаме се към спомените ѝ за нощта, в която тя и децата ѝ пристигат в Аушвиц. Тя започва разказа си с думите: 

Беше прекрасна топла вечер.

Следват поредица от черно-бели кадри, които ни потапят в спомените ѝ. На екрана виждаме бледата и изглеждаща по-млада Софи, която е прегърнала малката си дъщеря и държи сина си за ръка. Комендантът на лагера забелязва красотата ѝ, приближава се до нея и казва: „Ти! Ти си толкова красива. Искам те в леглото си!“

Дълбоко смутената и объркана Софи запазва мълчание за да чуе следващите думи на Рудолф Хьос, за когото още не знае, че е наричан „Палачът от Аушвиц“[1]:

Можеш да запазиш едно от децатата си. 

Софи е още по-объркана. Нима трябва да избере кое от децата ѝ да живее и кое да бъда убито!? Казва „Не мога да избера!“ И повтаря: „Не мога да избера!“

Хьос отговоря тихо: „Избери или ще изпратя на смърт и двете.“

Тя протестира. Тя крещи. И след това избира.

 

Моментът на избора.


Въпреки усилията ѝ да изтласка вината и срама от постъпката си дълбоко в себе си Софи знае, че никога няма да забрави момента, когато четиригодишната ѝ дъщеря е откъсната насилствено от ръцете ѝ. Нека за момент се поставим на нейно място и на мястото на дъщеря ѝ – те са загубили сигурността на дома си, богатството, рутината на ежедневието, вероятно съпруга на Софи е убит, преживели са седмици на глад и мизерия. Именно в този контекст се появява непознат мъж във военна униформа, безскрупулното държане на който издава усещането за безнаканост провокирано от очевидно високата му позиция в йерархията на лагера. Малкото момиченце усеща ужаса на майка си от тихия говор и думите на мъжа – тя не разбира думите му, но инстинктивно си дава сметка за страха на майка си и по-големия си брат. Малкото момиченце е на ръба да се разплаче, някой я изтръгва от ръцете на майка ѝ и тя започва да крещи. Софи отваря уста, но не е способна да издаде нито звук. Единственото, което чуваме са виковете на дъщеря ѝ.

Действието отново се пренася в 1947 година – Софи и Стинго се поддават на страстта си и той е безмерно щастлив, защото е осъществил мечтата си. На сутринта обаче открива, че тя си е тръгнала, а няколко часа по-късно я открива мъртва в прегръдките на Нейтън. Стинго е покрусен и не може да разбере защо двамата му приятели са се самоубили, а любовта на живота му го е напуснала. Той остава с въпросите си, а ние се връщаме към момента от филма, когато Софи прелъстява Хьос. Едва в този момент можем да си обясним странната ѝ обсесия към малтретиращия я Нейтън, избора ѝ да се върне към Нейтън и да сложи край на живота си – тя живее с вярването, че не е достойна да бъде обичана и носи разруха на тези, които се обвързват с нея. Как иначе да си обясни, че е предадена от баща си и тя самата е предала любимите си хора. Тя не разпознава злоупотребата от страна на тоталитарната система, която я довежда до именно това възприятие за събитията и нейните избори.

Внушението на жертвата, че е виновна за съдбата си е същината на тоталитаризма. Посланието на Уилям Стайрън и Алън Пакула е, че разрушаването на човешкото достойнство е първата и най-важна задача на тоталитарните режими без значение от идеологията, която е в основата им. Ние, потомците на жертвите на комунистическите концлагери, добре познаваме психичните последствия от този тип манипулация и злоупотреба с човешката природа. Нека завършим с описанието на Хана Аренд на тоталитарната ситуация, вдъхновила Стайрън да напише своя роман:

Тоталитарният терор постигна най-ужасния си триумф, когато успя да откъсне моралната личност от възможността за индивидуално спасение и направи решенията на съвестта съмнителни и двусмислени. Та кой би могъл да разреши моралната дилема на майката, която нацистите накараха да избере кое от трите й деца да бъде убито? (Arendt, 1968, стр. 452)

Защо Софи избира дъщеря си, а не сина си? Възможен ли е друг развой на живота на Софи? Би ли могла да се справи по друг начин с последиците от наложения ѝ избор, с травмата и вината? Би ли могла да се обвърже с мъж, различен от Нейтън и да има любовен живот, различен от този на жертва? Възможно ли е да постигне изкупление? 

Зрителите на „Синелибри“ 2022 ще имат възможност да дискутират тези и други въпроси в рамките на обсъждането на филма. Модераратор на дискусията е екипа на инициативата „Психоанализа и кино“, а времето и мястото 16.30 ч, 23 октомври, кино Одеон. Заповядайте!


[1] Прототипът на героя от филма e Рудолф Хьос (Rudolf Höss, 1901 – 1947). Именно той измисля девиза „Работата те прави свободен“, който поставя на входа на Аушвиц. По-късно същият слоган е монтиран на входовете и на останалите концлагери. В годините на неговото командване в Аушвиц са убити 3 500 000 евреи. Той е арестуван, съден и обесен през 1947 – годината, в която се развива действието на филма „Изборът на Софи“.

Източници

Стайрън, У. (1979). Изборът на Софи, издателство „Хермес“, Пловдив 1993;

Arendt, H. (1968). The Origins of Totalitarianism (New Edition with Added Prefaces). San Diego: Harcourt, Inc.; Тоталитаризмът, изд. Панорама, София 1993.

Pakula, A. (1982). Sophie’s Choice, (DVD). Lions Gate 

бюлетин

още авангарт