Вечното момиче Зелда Фицджералд

"Взимаш от живота каквото можеш и продължаваш без останалото"

Дълги години това изречение беше написано в един от любимите ми тефтери. Благодарение на него преживявах вълшебни вечери, за които след това не страдах, че са приключили, а се усмихвах на отминалото, наслаждавах се на всеки миг, сякаш е последен, научих се да преследвам щастието и да го предизвиквам, да живея с малко багаж и всичко, което притежавам, да тече в кръвта ми, в спомените ми, в онези тайни усмивки, които никой друг не може да разпознае, защото те са тайния код между мен и миналото, между мен и онова, което предстои.

Ако можех да си избера в кого да се вселя за ден, щях да избера Зелда Фицджералд. Никога няма да забравя филма "Полунощ в Париж" и всички хиляди пъти, в които съм искала да потанцувам със Скот Фицджералд. Според мен всички сме го срещали, в малките часове, с джин в ръка.

Роденото в Монгомъри момиче е олицетворението на живота като празник. Тя умело си играе с него като с диво животно, като грациозна котка, облечена в рокля до коляното и красиви пера около главата. Неизбежните перли около врата ѝ, обаче, внезапно се превръщат в най-тежките окови. Защото кожата на подобни хора е прекалено фина, за да успее да се справи с всичко, случващо се в моментите, в които нощта спира да бъде нежна. 

Зелда произлиза от богато семейство с положение, което ѝ позволява да се впусне в по-сладката страна на живота. Пуши, пие, танцува чарлстон, носи революционния за времето си цял бански в телесен цвят, а отдалеч изглежда, че от водата излиза истинска гола русалка. Безгрижният живот в щата бързо омръзва на Зелда и точно в моментите, в които всичко изглежда скучно и изгубено, невидимите ангели изпращат Скот. 

Любов от пръв поглед, гръм, събиране на два живота, които някога са били един. Двамата се женят в Ню Йорк и точно тогава започва същинският празник. Много танци, много Orange Blossom (любимият коктейл и на двамата) и много безгрижни следобеди ги превръщат в първата двойка истински знаменитости. За брака им често се твърди, че е "писмо от ада със страхотен джаз саундтрак". Малко след като "Великият Гетсби" излиза, двамата със Скот се местят в Париж, защото:

Най-интелигентните американци се местят в Париж. Американците в Париж са най-добрите американци. Добре е умните хора да живеят в умна страна.

За съжаление дните им в Париж не са от най-щастливите. Освен безкрайния празник, музата зад "Красиви и прокълнати" и "Великият Гетсби" е тъжна. В нея има едно особено желание да запълни празнината, която крие... Обича да шокира хората и често го прави. Хвърля се от втория етаж на клуб, в който, по думите ѝ, Скот флиртува с танцьорка от програмата; подарява коприненото си бельо на парти, по случай заминаването на театрален критик, техен приятел; състезава се със съпруга си в открадната триколка около Place de la Concorde... И Скот, и Зелда, стремглаво и целенасочено вървят към разруха. Сякаш нещо отвъд нашия свят ги притегля с необяснима сила....

Вечното желание за еуфория и младост е и една от причините на 30 години Зелда да се озове в санаториум с диагнозата биполярно разстройство. Тя често споделя, че много пъти дори не е знаела на чие парти присъства, тъй като купонът продължава цяла седмица... А когато се измори, се прибира да поспи, за да се презареди с нови сили и да танцува още по-лудо.

Не мога да скрия възхищението си от книгата на Зелда Фицджералд "Запази ми този валс". Невероятният и романтичен начин, по който Зелда разказва, определено буди у мен съмнения и за градската литературна легенда, според която Зелда доста е помагала на съпруга си. Помощ, която в един момент се превръща в съревнование. 

Зелда си отива от този свят при пожар, който обхваща целия санаториум, в който Зелда се лекува. Едва на 48 години. С нея си отива писането, балета, изобразителното изкуство, партито. А в писмо до Скот, тя пише:

Не искам да съм известна. Всичко, което искам, е да съм винаги много млада и безразсъдна и да усещам, че животът е мой, да живея, да бъда щастлива и да умра по своя собствен начин.

Зелда, пием и танцуваме за теб. Вечно млади, на някой плаж...

Симон дьо Бовоар Коко Шанел Ив сен Лоран