По следите на Фрида и още арт съкровища из Европа

Аз съм своенравен пътешественик със странни доводи за стягане на раницата по никое време и по странни поводи. Обичам да обикалям и опознавам света с най-добрите си приятели, но и нищо не ме спира да тръгна сама за фестивал в Хърватия или да резервирам напълно спонтанно билет до Милано за концерт на James Bay. Отново сама. Защото… защо не? При една от последните ми приумици в Париж се озовах на бюро “Информация” в центъра “Жорж Помпиду”, за да взема безрадостно участие в следния диалог:

– Добър ден!

– Добър ден!

– На кой етаж мога да открия автопортретa на Фрида Кало от 1938-а?

– Не можете. 

–Как така не мога? Нали е част от колекцията Ви?

– Част е, но го излагаме рядко.

– Колко рядко.

– Много рядко.

Ето с такъв финес успяха да ми развалят скоропостижно настроението. И да, нямаше го автопортрета, което не се оказва спънка мощно да продават всевъзможни тефтери и сувенири с изображението на Фридината картина. 

Фрида по безброй причини си остана фикция – за среща извън арт албумите, които колекционирах. Изпуснах изложбата в Mudec в Милано и си страдах тихичко, докато не гръмна новината за амбициозната експозиция във Victoria and Albert Museum в Лондон. Нещо невиждано до момент на Стария континент – под един покрив имаме привилегията да видим не само картини и фотографии от живота на Фрида, но и значима колекция от личните ѝ дрехи, бижута, козметика. И дори протезата ѝ. Вещи, ненапускали нейния дом в продължение на повече от 50 години. След като иконата на мексиканското изкуство си отива от този свят на 47-годишна възраст през 1954-та, нейната голяма любов и спътник в живота – Диего Ривера, заключва всичките ѝ притежания и заявява, че покоите на Фрида остават неприкосновени до смъртта му. Думите му остават закон до 2004-та.  И ето, че 14 години по-късно, достигат и до нас в Лондон. Изложбата ще продължи до 4-ти ноември, а всички билети до 10-ти август вече са изкупени. 

По-малко известен е фактът, че изложба с произведения от Фрида Кало в момента тече и в Будапеща, в Унгарската национална галерия. Унгарската публика за първи път има честта да срещне творчеството на мексиканската легенда. 33 ще бъдат на брой представените творби – картини, рисунки, графика, принтове и фотографии. Част от тях са собственост на музея Dolores Olmedo в Мексико, друга са притежание на частни колекционери. Съвпадение или не, и тази експозиция ще бъде достъпна до 4-ти ноември.

Не можем да стоим задълго далече и от Париж. Palais de Tokyo ни кани да поиграем на кукли до 9 септември в пастелното царство за непораснали, дело на японския артист Amabouz Taturo.

Няма да рискуваме да транслитерираме името му, но пък на драго сърце бихме се впуснали в розовите покои на магическата му къщичка в 16-и район на френската столица. Авторът на тази малка приказност споделя:

“Винаги съм искал да достигна до публиката, която изначално не се интересува от изкуство. Мислех как да въведа тези хора в нещо толкова огромно на открито… много от тях, които не са така привлечени от изкуството ще дойдат. Затова толкова обичам подобен тип събития”.

Къщата за кукли в човешки мащаб вече се превърна в малка Instagram истерия. Ще ни се и ние да прекрачим съвсем скоро прага ѝ.