“Където пеят раците”: в черупката на самотата

Там, където безкрайната синева и сушата се срещат, тихата радост живее с нещастието. Там, където само приглушената песен на природата нарушава тишината, живеят всички тайни на мочурището. Там, където пеят раците, щастието най-накрая съществува.

Приказната млада актриса Дейзи Едгар-Джоунс от “Нормални хора” заедно с Харис Дикинсън, Тейлър Джон Смит, Дейвид Стратеърн, Гарет Дилахънт, Ерик Лейдин, Чарли Талбърт и Джо Крест разказва меланхоличната история на “момичето от мочурището” - мистериозната Кая, която живее в изолация и се опитва да изгради свой малък нежен свят, в който да се скрие и намери покой, след като майка й и баща й я напускат и остава съвсем сама. 

Камерата бавно пълзи по блатото и постепенно въвежда зрителите в една приказка, в която хората не остават, а винаги си тръгват, без дори да помахат за сбогом. Обитателите на тези земи често забравят природните същества, които живеят в черупка и не си дават сметка колко дълъг път трябва да извървят, за да се отворят и да подадат главите си навън в големия страшен свят.

В ретроспекция се връщаме към детството на малката Кая, която е достатъчно хитра, за да избегне пиянското насилие, прогонило майка ѝ. За кратко остава сама с киселия си и задушаващ баща, но не след дълго си тръгва и той. За да може пред погледа ни да се разкрие тихата притча за самотата, която привидено е безкрайно плашеща, но с необходимата сила и много воля може да доведе до спокоен живот в изолация.

Разбира се, всички спокойни води са тихи и кристално ясни, докато не се появи любов, която да ги размъти. Житейският път на младата Кая се колебае между двама млади мъже. Единият от тях е верният избор. Другият е голяма грешка. Някой от двамата ненадейно намира смъртта си и мнителните жители изправят героинята пред съда, защото кой друг би имал причина да отнеме живота на загиналия. Напрежението в съдебната зала нараства и делото не спира да повежда зрителите ту в едната посока, ту в другата. Съжалението и съчувствието се бият с чувството за справедливост и ясните мотиви за отмъщение. От друга страна скалъпената версия, почиваща изцяло на слуховете от злите езици не съвпада с действителните факти. 

Освен че предлага невероятна актьорска игра, филмът бавно и почти хипнотизиращо приканва зрителите изцяло да излязат от реалността и да потънат в безкрайната зеленина на природата, която е едновременно успокояваща и зловеща. Адаптацията отлично пресъздава атмосферата на романа и сюжетните линии се преплитат така, че с всеки изминал кадър подреждат пъзела все повече докато накрая изненадващите обрати не доведат до неочаквани изненади. 

“Подобно на много други читатели и аз бях напълно погълната от историята на Кая” - споделя режисьорката Оливия Нюман пред Southern Living и дава на читателите магичната адаптация, която разтърсващият роман заслужава. 

Почти невъзможно би било в едно изречение да опишем “Където пеят раците”, защото това е един нежен и многопластов филм за живота в изолация и невъзможността човек да бъде приет от околните, история за израстването в нездраво семейство, което води до опитите да обикнем собствената си самота и не само да я превърнем в свой приятел, но и в зона на комфорт и източник на вдъхновение. Редом с всичко изброено сюжетът е посветен, разбира се, и на любовта, която единствена може да ни помогнем да подадем глава от черупката си.