Ейдриън Броуди - красавецът с крив нос

Роден е в Ню Йорк, но се премества в Лос Анжелис заради една жена. От връзката нищо не излиза, но пък Ейдриън Броуди вече живее по-близо до киното. До голямото кино, където се раздават оскари. Наградата получава за ролята си във филма „Пианистът“ на Роман Полански. Тогава е на 29 години и става най-младият носител на „Оскар“. След като взима и „Сезар“ за същата роля, става и първият американски актьор, отличен с френската награда. Едва ли младият мъж е очаквал чак такъв финал на мъчителните месеци работа върху ролята. На и без това слабият Ейдриън му се налага да отслабне с 14 килограма.

„Най-ужасното за мен беше безмилостната диета, на която бях подложен. Героят ми е недохранен и дори заплашен от гладна смърт, такова нещо не може да се изиграе, просто трябва да се докараш до същото състояние, за да изглеждаш истински. Месеци наред не хапвах почти нищо, разбира се, под строго лекарско наблюдение, иначе можеше да си замина. Не бих желал повече да преживявам същото, за никоя роля.“

Но пък и до днес Ейдриън иска не само да изобразява, а да чувства героите си.

„Ако персонажът, когото играя, куца, аз не се правя на куц, а слагам камъчета в обувката, за да куцам наистина.“

Наградата „Оскар“ му връчва тогава 48-годишната Холи Бери, която щастливият актьор дарява с продължила 36 секунди целувка, както отбелязва пресата.

Жените и днес си падат по вече застаряващия Ейдриън, макар че се твърди, че преди време е изглеждал значително по-добре. През 1999 г. обаче пада лошо по време на снимки на „Лятото на Сам“ на режисьора Спайк Лий и си счупва носа. Днес носът му е леко изкривен, но познавачите казват, че това му придава вид на лошо момче, което пък от своя страна му вдига цената. Това си личи и от класациите, които оглавява. VH1 го провъзгласяват за „най-горещия мъж“, а „Esquire“ за най-добре облечения. Вероятно защото Prada често го използва като модел на мъжките си колекции. 

Син е на учител от полско-еврейски произход и фотографка от Унгария, която отрано поощрява артистичните му заложби. Уроци по актьорство взима от 12-годишен. Само три години по-късно застава пред камерата и очевидно „залепва“ там. Няма свое амплоа, ролите, които изпълнява, са с толкова голям диапазон, че е трудно да бъде свързан с каквато и да е характерност. Играе всичко, което му се предложи, и го играе добре. Но предлаганото трябва да му легне на сърцето, подчертава в интервютата си актьорът.

„Обичам да сменям – веднъж мейнстрийм, после артхауз, след това отново мейнстрийм.“

Твърди, че хонорарите нямат значение.

„Не, парите не могат да ме привлекат и се гордея, че е така. Знам какво е да стегнеш колана. Но последното, което ми идва наум, е да се снимам в лош филм за пари. Това ми прилича на разпродажба на таланти.“

Относно героите, които трябва да играе, Броуди няма специални изисквания освен едно: да са му интересни:

„Наистина доставя голямо удоволствие да влезеш в образа на някой, който е луда глава и неукротимо сърце, който побеждава всичките си съперници, такъв като Рамбо например. Така, макар и за кратко, се чувстваш непобедим, свръхчовек и това е доста вълнуващо. Всъщност не вярвам някой някога да ми предложи подобна роля, но като цяло съм отворен за всякакви проекти.“

В извънактьорския си живот Ейдриън всъщност се е опитал да живее като Рамбо и по-точно като любител на високите скорости, яхнал мотор. Страстта му обаче има печален край – след катастрофа през 1993 г. трябва да прекара доста време в болница и после още няколко месеца на мъчително раздвижване.

И още глупости върши Ейдриън, както самият той призна миналата година, а именно отказва роля във „Властелинът на пръстените“. Когато идва предложението актьорът не разбира какво точно трябва да играе и лекомислено не приема. До днес съжалява за тогавашното си решение. Но пък Питър Джаксън не забравя за Броуди и две години по-късно го вика за участие в „Кинг Конг“. Поучен от грешката си, актьорът не отказва на Уди Алън, който го снима в „Полунощ в Париж“.

За филма „Чистачът“ (2021) Ейдриън впряга всичките си артистични възможности – участва в написването на сценария, в продуцирането на филма и в създаването на музиката. Всъщност последното и по-рано е било негова страст.

„Винаги съм си падал по хип-хоп, това е музиката, с която израснах. Само че днес хоп-хоп е жанрова музика, също както и киното все повече става жанрово. Успехът се измерва почти само чрез парите или чрез стойността на диаманта на пръстена ти. Това са фалшиви неща. Най-прекрасното нещо в хип-хопа е да видиш как душата ти изпълва музикалната форма.“

Ейдрън разказва, че още от малък се опитвал сам да създава музика и да я изпълнява, но когато е трябвало да играе музикант, а именно в „Пианистът“, са били необходими доста репетиции. Прекарва дълго време на рояла и накрая научава наизуст творбите на Шопен. Държи да ги изпълнява перфектно, затова в хотела му винаги има на разположение пиано, в гардероба на терена кийборд. Има ли свободно време, свири.

В „Чистачът“ се качва едно стъпало по-нагоре в музикално отношение – не играе музикант, а композира.

„Беше едновременно будещо страх и вълнуващо преживяване да видя как музиката, която 30 години нося в себе си, най-после се сдобива със смисъл. Имал съм много фази в живота си, в които музиката е играла много важна роля. Но най-после можех да говоря чрез музиката. Сещах се за различни музикални теми, които са ме придружавали в детството, в младостта, във времената, в които съм се формирал като човек, като такъв, какъвто съм днес – не само артист, но и художник и музикант. Постепенно изчиствах музикалната линия, докато постигна най-точния мотив за Чистача. Невероятна тръпка.“

Но ако има нещо особено трайно в кариерата на Ейдриън Броуди, това е сътрудничеството му с режисьора Уес Андерсън. „Дарджилийнг ОДД“, „Гранд хотел Будапеща“, „Френският бюлетин на Либърти, Канзас Ивнинг Сън“ са все заглавия, комбиниращи уменията на двамата. Андерсън работи почти винаги с един и същи екип, като по думите на Броуди всички участници в него споделят едни и същи страсти, като успяват да подчинят тяхната буйност и лудост на един и същи ред. Кой знае – може би следващият „Оскар“ за Ейдриън Броуди да дойде точно от това сътрудничество.