Луис Карол: магьосникът, който гледа зад огледалото

Отбелязваме 190 години от рождението му.

Страдате от силно главоболие. Струва ви се, че собственото ви тяло или части от него (ръце, крака) изведнъж се удължават. Или смаляват. Че предметите около вас се изкривяват, променят нормалната си форма като в картина на Пикасо. Виждате неща, за които знаете, че не съществуват на това място. Или изобщо не съществуват. Струва ви се, че времето минава прекалено бързо. Или се влачи. Появяват се странни гласове и шумове. Подът изчезва или се нагъва. Чувствате се отчуждени от средата си. Ако изпитвате един или няколко от изброените симптоми, без съмнение вие сте подвластни на симптома на „Алиса в страната на чудесата“. Състоянието е формулирано за първи път през 1952 г. от американската невроложка Каро Липман и препотвърден 3 години по-късно от английския психиатър Джон Тод. И двамата са не само възторжени почитатели, но и тънки познавачи на едноименното произведение на Луис Карол от 1865 г.




Автопортрет, National Media Museum / Science & Society Picture Library


Мъжът, който изпраща Алиса в страната на чудесата, а след това и в огледалния свят, всъщност предпочита да си стои у дома: в кампуса на колежа в Оксфорд. Там Чарлс Латуидж Доджсън, каквото е същинското му име, прекарва почти целия си живот като възрастен. В колежа преподава математика. Веднъж само се осмелява на екстравагантно пътуване до Русия, след което дълго съжалява за постъпката си. Не толкова разочарован от посетената страна, колкото от самото пътуване. Харесва му тихият, кротък, уседнал живот. Избягва публичността и се оплаква от нахалството на репортерите, които нарича „ловци на лъвове“, и които упорито го преследват след публикуването на двата му романа за деца. Останалите му произведения остават в сянката на въпросните романи и като качество, и като споходила го слава. Все пак с Алиса той успява да създаде един от най-важните образи в детската литература, познат дори и хора, които не са разгръщали книгите му.


Преди да се утвърди като уважаван математик в Оксфорд, Чарлс живее в родното си селце Деързбъри в Северозападна Англия в семейство с 11 деца, от които той е третото. От малък забавлява братята и сестрите си с истории, които сам измисля. Когато 18-годишен се премества в Оксфорд, става любим гост в много домове, защото навсякъде децата го приемат с обожание. Той просто може да им привлече вниманието с някоя забавна история. Макар че заеква, докато говори, децата го слушат и искат още и още. За младия мъж това е огромно признание, още повече, че повечето му ученици в колежа са по-възрастни от него, оценява ги като доста глупави и без никакъв интерес към математиката, което му действа демотивиращо.



Снимка на Алис от Луис Карол, 1858, Wikipedia


На 4 юли 1862 г. заедно със своя приятел Робинсън Дъкуърт и декана на колежа в Оксфорд, Лидъл, довел трите си дъщери Лорина (13), Алис (10) и Едит (8) господин Доджсън, по това време на 29 години, излиза на разходка с лодка по Темза. Алис го моли да разкаже някоя от историите си. Любителят разказвач не чака втора покана и започва да разказва. Твърди се, че по някое време Робинсън го попитал дали това е готова история. Не, отвърнал математикът, в момента си я измисля. Когато обаче се прибрал у дома, веднага седнал и написал разказа, родил се в главата му по време на разходката. Според изчисления на някои изследователи на биографията му тъкмо този ден бил мрачен и студен и съвсем не подходящ за такъв дълъг разказ, т.е. повечето от събитията са доизмислени по-късно при написването му. Каквато и да е истината, това днес едва ли има значение, защото денят 4 юли и досега се чества в Оксфорд като ден на Луис Карол, авторът на историята за малката Алиса.


По-приемливата версия е, че „Алиса в Страната на чудесата“ се състои от истории, разказани на Алис Лидъл в продължение на няколко разходки, направени в различни дни. Освен това в романа всяка дума е дълго премисляна, едва ли има изречение, което да няма повече от едно значения, което да не звучи иносказателно, да не съдържа интелектуални шеги и политически намеци за конкретното време. Това, което авторът му категорично не иска, е да бъде морализатор и да поучава, с което книгата му категорично се отличава от детските книги, излизащи в ония далечни години. Свръхзадачата му е да развлекателен и в никакъв случай да не отегчава. 

В оригинал „Алиса в Страната на чудесата“ се състои от 90 страници, изписани в ситен, подравнен почерк. На някои места е оставено място, които по-късно Карол запълва със свои рисунки. Но минават още две години, докато историята придобие завършен вид и авторът й я предаде на Алис с посвещението: „Коледен подарък за едно мило дете като спомен от един летен ден.“ Когато излиза на пазара, книгата е с други илюстрации, тъй като тези на Доджсън са прекалено наивни. И е подписана от Луис Карол – име, което днес знае всеки. Книгата бързо покорява читателите в Англия, после в САЩ, накрая в целия свят. Сред почитателите от съвременниците й са Оскар Уайлд и кралица Виктория. „Алиса в огледалния свят“ (1871) само затвърждава славата му.


Дотук добре. Освен добър разказвач Луис Карол е и един от първите фотографи. Купува си фотоапарат още през 1856 г. И снима главно децата, от които е заобиколен. Алис Лидъл е негов постоянен модел – „момичето, което години наред беше моята най-добра детска приятелка“, казва той. Но приятелството им приключва внезапно. Писмата, които Луис Карол изпраща до Алис, най-вероятно са унищожени от майка й. Предполага се, че не са съвсем безобидни. Също така на някои от снимките част от децата са голи и макар че това се възприема нормално за Викторианската епоха, все пак се поражда смущение каква точно е целта на възрастния мъж. Изобщо като цяло има нещо съмнително в цялата история, в привързаността на Карол към невръстните създания. Връзката между математика и семейството на ректора е прекратена. Също така Карол престава и да снима повече.

Известно е обаче, че през 1886 г., когато Алис е вече женена, Луис Карол се среща с нея, за да направи факсимиле на оригинала на книгата, която някога й е подарил. Издава го в края на 1886 г. в 5000 екземпляра. Но въпреки че притежава такава ценна за сърцето книга, 30 години след смъртта на Карол вече не малката Алис обявява за продажба оригинала. Парите са повече от добре. Оригиналът е препродаван няколко пъти, попада в ръцете на различни библиофили и чак през 1946 г. се връща в Англия. Това се случва по инициатива на американската Национална библиотека като „малко признание за англичаните, които държаха Хитлер в шах, докато ние успяхме да се подготвим за влизане във войната.“ Днес оригиналният ръкопис се съхранява в Британския музей.



Фотография на Алис Лидъл като богинята Помона


Съмненията в педофилията на Луис Карол ту се появяват, ту изчезват. Различни негови биографи изтъкват един или друг факт, за да я подчертаят или оневинят. Според едни той е изпитвал влечение към Алис, но без желание за същинска връзка. Според други всъщност е харесвал по-възрастни жени и е търсил начин да се хареса на госпожа Лидъл, майката на Алис. 


Съществува и теза за двойствения живот на математика-литератор. Като Чарлс Доджсън той се подлага на стриктна самодисциплина, поддържа почти любовни отношения единствено с алгебрата. Като Луис Карол задъхано пътешества из живот, пълен с авантюри и сладостни изживявания. Като преподавател спазва приличията в обществения живот, наложени от църквата. Като писател влиза в свят, освободен от морални задръжки, където нормалното променя очертанията си, видоизменя се под силата на човешкото въображение. Може би най-известното дете в английската литература, героинята Алиса, непрекъснато става друго, различно. Както и всичко около него. И не един път в текста се поставя въпросът „Кой съм аз?“ Отговорът е: „Никога не съм сигурен какъв ще бъда. Всяка минута съм нещо друго.“ Отговор, който спокойно може да се отнесе към самия писател.


Много спекулации пораждат и липсващите страници от дневниците на Луис Карол: от общо 13 тетрадки липсват 4 и 7 страници. Причината за изчезването им не е изяснена. Някои казват, че са унищожени от членове на семейството му, за да си спестят те срама, свързан със скандалите около името му. Доказателства за това няма. Смята се, че са откъснати отделни страници, за да се скрие, че е направил предложение за женитба на 11-годишната Алис. Но и тази теза няма потвърждение.


Карол е на 35 години, когато умира баща му. Нещастното събитие го превръща в глава на семейството, върху него пада грижата за сестрите му. Раздялата с бащата го хвърля в депресивно състояние, което не го пуска години наред. Спасение той намира в работата си, освен литература издава и математически научни трудове.


За разлика от повечето си съвременници, занимаващи се с литература, двата романа за Алиса носят добри пари на Карол и той може да се прехранва от книгите си. Съдбата на следващите му творби не е чак толкова радостна. Освен това продължава да работи в Оксфорд и да живее там – квартирата му е дадена пожизнено. Въпреки добрите си приходи обаче Луис Карол живее пестеливо и на студено. Поради което настинката е постоянно негово състояние. През 1897 г., като всеки път на Коледа, Луис Карол отива при сестрите си за празника. Както винаги настинал. В първите дни от следващата година състоянието му се влошава и на 14 януари умира от белодробно възпаление. До рождения му ден, в който трябва да навърши 65 години, остават 13 дни.


Заболя ви главата, докато четяхте този дълъг текст? Вече усещате, че тялото ви се удължава или че ръцете ви се скъсяват? Питате се дали не сте се променили през нощта и дали сутринта, като се събудихте, бяхте същите? Колкото и неясно да изглежда всичко, ясно е едно: страдате от синдрома на „Алиса в страната на чудесата“. Не бързайте да звъните на доктор. По-добре вземете книгата и я разгърнете. Там е тайната на лечението. Ако не знаете къде отивате, всеки път ще ви отведе до там. До вашия огледален свят и до Луис Карол, който ви наблюдава зад огледалото.

бюлетин

още авангарт