Музиката на изминалата година

Collapsed in Sunbeams, Arlo Parks

След дебютния си сингъл "Cola" през 2018 г., 20-годишната лондонска поетеса Арло Паркс печели одобрението на почти всички възможни музикални фенове.. Мишел Обама я включи в плейлиста си; Хейли Уилямс (вокал на Paramore) почти я завлече на турне. Докато подготвя дебютния си албум, Паркс си сътрудничи с Glass Animals и R&B новаците MICHELLE. В центъра на песните ѝ със сигурност е поезията - първата песен е просто spoken word поезия. Тя има прекрасен глас: ефирен, естествен и ненатрапчив. Звученето на албума е добре оформено, на моменти се усещат нюанси на винтидж соул, редуват се фънк рифове на китара с по-студени мелодии тип Radiohead и т.н. Много може да се каже за работата на Паркс и продуцента ѝ Джанлука Бучелати, но най-добре сами да чуете.

Jubilee, japanese Breakfast Club

Един албум, създаден, за да носи радост. Japanese Breakfast, соловият инди поп проект на певицата и автор на песни Мишел Заунър, владее изкуството да прикрива меланхолията в пълен празничен блясък. Дебютният албум на Заунер, Psychopomp от 2016 г., обсъжда смъртта на майка ѝ с равни части от безгрижен шугейз и екзистенциални размишления. Jubilee съдържа някои от най-смелите песни до сега на Мишел Заунер. Вдъхновена от записи като "Homogenic" на Бьорк, Заунер предоставя големи идеи, цветове, звуци и чувства. Във време, в което почти всичко е крайно, Jubilee се стреми към максимална радост, въображение и вълнение.

If I can’t have love I want power

Този албум е много по-различен от предишните албуми на изпълнителката. Албумът е записан заедно с Трент Ренор и Аттикус Рос, известни с работата си в Nine Inch Nails и като композитори, носители на "Оскар", "Златен глобус" и "Грами". Холзи продължава да разширява творческите си граници и създава може би най-добрия си албум досега - с добре обмислени преходи между песните, театралност, експерименталност и смели текстове. 

Swimming Static, Elder Island

Elder Island са инди електронно трио от Бристол в състав Кейти Сарджънт (вокали, виолончело, бас), Люк Торнтън (бас, барабани, китара, клавиши) и Дейвид Харвард (китара, клавиши, бас, барабани). В новия си албум групата слива жанрове с прецизност и лекота. Прелитайки между сюрреалистичното съновидение на електрониката и разказвателната лирика на инди музиката, новият запис смекчава интроспекцията със заветния вкус на feel-good поп, като предлага в основата си щрихи от нео-соул.

I know I’m funny haha

Фей Уебстър продължава да разцъфтява след пробива си през 2019 г. и Atlanta Millionaires Club. Звукът на Уебстър черпи както от поп музиката от 70-те години на миналия век и кънтри мелодиите, така и от дръзките личности на рап и R&B общността в нейния град. За албума си казва: 

 "Надявам се, че хората ще се намерят в песните ми и ще си кажат не просто "това е добър албум”, а "това ме кара да почувствам нещо". Това ме кара да мисля по различен начин, това ме кара да поставям нещата под въпрос.

Frisbee, Tot Taylor

Албум с "протестни песни", изтъкани от неизчерпаем източник на нелепо пристрастяваща мелодия, Frisbee е оптимистично звучащ албум за нелеки, тревожни теми. Ще намерите песни за Йоко Оно, Доналд Тръмп и някои не толкова познати личности. А звученето е ретро, носатлгично… напомня за The Turtles, The Grass Roots.

Happier than ever, Billie Eilish 

Били Айлиш бързо се превърна в една от най-големите звезди след излизането на дебютния ѝ сингъл “Ocean Eyes” и продължава да разбива музикалната сцена със своята музика, която преоткрива възможностите на поп-а. Във втория си албум Били Айлиш пее с безпощадна откровеност за бързото си изкачване към славата и всички съпътстващи я ужаси. Албумът е ураганен, мелодичен, непринуден и показва, че тя владее поп пейзажа. Вместо да преследва кошмарния поп на своя предшественик, “Happier Than Ever'’ се оттегля в по-меко звучене, където проблясъците на странност са фини, но изобретателни. Има много по-малко трап и много повече джаз, а преходите между песните са страхотни. 

Sometimes I might be introvert, little sims

В своя пищен, епичен и предизвикателно разтеглив нов албум, Sometimes I Might Be Introvert, Little Simz с лекота съчетава множество различни стилове и жанрове в музика. Дръзка крачка напред от любимата на критиката "Grey Area,", този албум не е правен само за поп класациите. Little Simz е заредена с ярост и сила, объркване и тревога, които съставляват съвременния опит да бъдеш чернокож, британец и жена в този конкретен момент. Това обаче не е просто философско упражнение - резултатът е най-амбициозната ѝ и възвишена творба до момента, която се намира на самите върхове на това, което рапът може да бъде.

Call me if you get lost, Tyler the Creator 

Заедно с DJ Drama Тайлър процъфтява в сферата на рап микстейпа, който му дава голяма свобода да изследва всеки аспект от таланта си на продуцент, писател и вокалист. Докато “Igor” е дълбоко личен и изследва интимни теми, "Call me if you get lost" демонстрира, че Тайлър владее почти всеки аспект от процеса на създаване. От началото до края Тайлър излага на показ всичко от живота си, като успява да създаде уникален портрет на живота си, без да се опира на стереотипни рап текстове за пари, секс и слава.

Squid, Bright Green Field 

Това е албум с огромен обхват и амбиция, дълбоко обмислен, с динамика и сложна конструкция. Bright Green Field включва записи на църковни камбани, пчелно жужене, люлеещи се от тавана микрофони, които обикалят около стая с усилватели за китари.

Blue Weekend, Woolf Alice

Blue Weekend е дългоочакваният трети албум на Wolf Alice. Личният разказ е в основата на Blue Weekend - албум, в който Wolf Alice едновременно проявяват новооткрита смелост и уязвимост. За него The Guardian казва:

“В него има неоспоримо, примамливото звучене на група, която прави това, което прави, изключително добре, така че дори най-отявленият скептик може да бъде принуден да разбере успеха ѝ. Самоувереността, който се чува в текстовете на Smile - и всъщност в целия Blue Weekend - изглежда по-разбираема от всякога.”

I’m whole, Aya

Този дебют е борба между удоволствието и безпокойството, някъде между звука на клубовете и психеделичните състояния на съзнанието. Холандско техно, британско фънки, южноафрикански gqom и какво ли още не - плюс малко едити на Charli XCX и "Call Me Maybe”.