Лудият Ходоровски между магията и реалността

Един луд любимец.

Който има само ръце, 

ще помогне с ръцете си,
а който има само крака,
ще помогне с краката си
в това велико духовно дело.

Алехандро Ходоровски е от онзи нечовешки вид човеци, които много трудно биха могли да наденат ризата на реалността. Ходоровски е магьосник на изкуството, абсолютно луд и неуморен творец. Ходеща муза с бяла коса и магнетично горно чене. Безумно талантлив и адски креативен. Иначе казано Алехандро Ходоровски е драматург, режисьор, актьор, кукловод, писател, мим, лечител, мечтател, творец.

Той е артист с космически размери. В неговия собствен свят изкуството действа по-могъщо от LSD, космосът е необятен и прегръща хората като стриди, детството му  започва в Чили и качва на своята лодка малкия Ходо, който смело и безотговорно минава през дълбоките води на мътните години на тъгата, поетическите актове, театърът, безкрайният сън, магията, психомагията и накрая психошаманизмът. Алехандро Ходоровски е учебник по позитивна философия. Екстравагантен и труден за разбиране. По детски обичлив и готов да помогне. Толкова амбициозен, креативен и фокусиран в иначе разфокусирания си вътрешен свят. В документалния филм “Дюн на Ходоровски”, режисьорът с широка усмивка признава: “Имам амбицията да живея 300 години. Няма да живея 300 години. Може би ще живея още една. Но имам амбицията.” И това изречение е достатъчно да се изправим. Да свалим шапките си (Нямате шапки? Въобразете си ги! Реалността ли ще ви спре?) и да аплодираме бурно. “Дюн на Ходоровски” е филм за филма. Историята на една нереализирана филмова адаптация. А именно смелият и фанатичен опит на лудия Ходо визуално да разкаже едноименния роман на Франк Хърбърт. Гледахме филма миналата година в рамките на CineLibri 2017. 

Познаваме белокосият вълшебник предимно през филмите му, но те сами по себе си са низ от вълшебства, сглобени (не)реалности и дълбока философия. Зад всеки проект на Алехандро стои дългогодишен труд, отдаденост и посветеност. Цели седем години изучава картите Таро, за да опознае всяка малка тяхна магия. За заснемането на “Свещената планина” (филм, получил финансиране от продуцента на The Beatles Алън Клейн) Ходоровски води целия снимачен екип за няколко месеца в къщата си.

Там практикуват духовни упражнения и употребяват активно LSD и халюциногенни гъби. Всяка малка стъпка на Ходоровски е ритуал по пътя към танца на реалността. “Във всяка постъпка доброто и злото танцуват като любовна двойка.”, заявява с усмивка Ходо и на нас не ни остава нищо друго, освен да се съгласим и да танцуваме.

 

Усетих, че всяка риба ме гледа обвинително насред болезнените хрипове на своята агония. Напълних ръцете си със сардини и ги запратих към водата. Океанът ми отговори, бълвайки поредната порция умираща армия. Отново посегнах към рибите. С пронизителни крясъци чайките ги грабнаха от мен. Отпуснах се тежко на пясъка. Светът ми предлагаше избор – или да страдам заради тъгата на сардините, или да съм щастлив от еуфорията на чайките. Везната се наклони към щастието, когато забелязах да се задава тълпа бедняци, мъже, жени, деца, които с възторжен ентусиазъм, разгонвайки птиците, събраха всичко до последния труп. Везната се наклони към тъгата, когато видях как чайките, лишени от своето угощение, кълват отчаяно по някоя люспа от пясъка.

За Ходоровски можем да говорим до утре. И до следващия ден, и до по-следващия. Няма да спираме да се завръщаме към феноменалните му продукции като “Къртицата”, “Свещената планина”, “Свята кръв”... а четенето на биографията му “Танцът на реалността” ще определим само и единствено като свещен акт на изцеление. 

ПП: Нека бъдем щастливи от ентусиазма на чайките.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт