В стаята на великия наблюдател

Разходка из последната фотографска книга на Сол Лейтър.

Американският художник и фотограф Сол Лейтър, наричан още бащата на цветната улична фотография, безспорно е магьосник на детайла. Роден в Питсбърг през 1923 година в еврейко семейство, съдбата му като че ли е предопределена - той трябва да учи теология и да стане равин. В началото планът работи перфектно. Но няколко години по-късно, за ужас на всички близки, Сол напуска училището, хваща автобус до Ню Йорк и се записва в университет по изкуства.

Познати са ни кадрите му от дъждовен Ню Йорк, направени с непретенциозната му 35-милиметрова камера на нарочно стара и често повредена лента. Лейтър прекарва почти целия си живот в Saint Mark’s Place и снима на не повече от две пресечки от квартала си. Място, което с течение на времето се превръща в малко Токио, пълно с японци, изцяло в унисон със страстта и любовта на фотографа към японската култура и изкуство.

Сол Лейтър не е много известен извън фотографските среди (години наред снима за Vogue и ELLE) до смъртта си през 1990 година. Истината е, че и те не са много дружелюбни към него. Приживе той никога не получава полагащото му се признание и дори се принуждава да продаде студиото си на 5-о Авеню. Изпада в сериозни дългове, затваря се в себе си и от 80-те до края на живота си прекарва дните си, преживявайки с хонорари от дребни фотожурналистически ангажименти. 

Кафенето като убежище

Как да разпознате почерка му? Замъглените прозорци на кафенетата през зимата и елегантен женски силует някъде в далечината; портрети, които сякаш надничат почти от ръба на снимката; бързи истории от жълти таксита; атмосферата от току-що натрупалия сняг и един червен чадър, контрастиращ на цялата белота. Работата му е учебник за всички онези, които искат да се научат как цветът може да живее в рамка и да разказва историите на града. А какво се е случвало в дома на големия фотограф?

In My Room

Това е заглавието на книгата, публикувана от Steidl, която Лейтър планира да направи, но така и не успява. Контрапункт на цветната улична страна на работата му, черно-белите фотографии в това издание са свидетелство за изключителното умение на Лейтър да бъде невидим. Десетки жени, хванати в най-обикновени, но чувствени действия: току-що събудени, отпиващи от първото кафе за деня, голи, естествени, красиви. Истински, неподправени музи, които умело разговарят с камерата. 

Просто наблюдавам

Като почитател на японската философия, Сол Лейтър никога не придава важност на себе си или работата си. За него е основата е светлината, а присъствието му в света и възможността да наблюдава нестихващата му красота са привилегия. Може би затова той научава за Лейтър, този съхранител на моменти, прекалено късно. Но вратата към стаята на големия фотограф завинаги остава отворена: днес с колекция от черно-бели кадри, разглеждани от публика за първи път.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт