Хроники на едно изтънчено убийство

Писмо от бащата на Джим Морисън, опитващ се да прекърши пътя на сина си.

"Най-любящите роднини и родители извършват убийство с усмивки на лица. Те ни принуждават да унищожим човека, който сме в действителност - най-изтънченият вид убийство."

Най-любящите роднини и родители таят любов в сърцето си и ръката им е винаги там, за да се хванем за нея и да се изправим, когато неволно сме паднали или нечии намерения са ни съборили. Понякога обаче най-близките са онези, които са най-жестоки и опитвайки се да унищожат човека, те просто оставят у него кървяща рана, която почти се затваря и за малко спира да пулсира, но нищо и никога не е в състояние да я излекува завинаги.

WikiCommons

Слава Богу, има деца, които попиват кръвта с цветя, думи и идеали. И успяват да носят болката във вътрешния джоб на душата си, крачейки напред. Да, падат понякога. Да, няма кой да ги изправи, но успяват да съберат парчетата и да станат, за да дадат на света поезия, музика и смисъл. Както направи Джим Морисън, който никога не послуша баща си. И можем само да му бъдем благодарни за това, дето отвори вратите.

"Има известни и неизвестни неща, а между тях има врати."

Джеймс Дъглас Морисън изпява “break on through on the other side” и сякаш за миг се превръща в легендарния Джим Морисън - фронтмен и лице на The Doors - един от най-мистериозните, сензационни и обожавани музиканти на всички времена. The Villiage Voice пише за него “Това е първият секс символ след смъртта на Джеймс Дийн и след като Марлон Брандо пусна корем.”, наричат го “кожения тигър”, “американски славей”. Армия от фенове го обожава и въздиша по лицето, музиката и тъжните му очи. Макар жените и мъжете да са в краката му, критиката шумно да го аплодира и всички деца на 60-те да са неизлечимо влюбени в него, има един човек, който никога не дава своята благословия на Джим Морисън. Изтънченият убиец - баща му.

"Всяко поколение иска нови символи, нови хора, нови имена. Те искат да се разграничат от своите предшественици."

Джордж Стивън Морисън е контраадмирал на американския флот, военноморски авиатор и командир на американските военноморски сили, който възпитава децата си строго, почти в номадски условия. Физическите наказания рядко присъстват в дома на семейството, но вместо тях като техника за възпитание се прилага военният метод на жестокото хокане. На детето се крещи грубо и бива оскърбявано, докато не избухне в горчиви сълзи и не признае вината си. Съвсем разбираемо е, че веднага след като завършва Калифорнийския университет, Джим Морисън напуска дома си и никога повече не се обръща назад, прекратявайки изцяло контакт с почти цялото си семейство. Често казва на хората, че всички са починали. 

Вероятно поетичната му душа е намерила мир в това да убие баща си с фалшиви думи. И никой не би го обвинил за това. Веднъж близък семеен приятел вижда Джим на корица на албум и веднага известява семейството. В дома прозвучава музиката на една от най-обичаните и горещи банди в света, но адмиралът остава безразличен и веднага спира албума, чувайки гласа на сина си. Пише му писмо, в което наставлява: “Избий от главата си всички идеи, свързани с музиката и пеенето, прекрати веднага всякакви връзки с тази група, защото, както виждам, това е тотална липса на талант в тази посока...”. Най-изтънченият вид убийство.

Не знаем какво е почувствал Джим и как са му прозвучали горчивите думи, идващи от далечното отвъдно. Знаем, че никога не спря да пише музика и поезия. И благодарим, че и до днес дълбокият му тъжен глас е там, за да поема самотата ни, когато будува в дъждовните нощи.

"Ако моята поезия се стреми да постигне нещо, то е да освободи хората от ограничения начин, по който виждат и чувстват."

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт