Татяна Цъбуляк: отдадената журналистка, която става писателка

Какво не знаем за носителката на престижната Европейска награда за литература и каква е личната история на Цъбуляк.

Държим в ръцете си "Стъклената градина“ – втория роман на Татяна Цъбуляк. След последната страница мислите ни политат към жената, създала историята. Гледаме книгата и прочитаме името още веднъж. Татяна Цъбуляк. Родена в Молдова, тя завършва журналистика, работила е като репортер, редактор и водещ на новините. Днес живее в Париж и се занимава с аудиовизуални медии. Знаем, че литературният й дебют е сборникът "Модерни басни“, а романа й "Лятото, в което мама имаше зелени очи“, й носи редица литературни награди в Молдова. Вторият й роман "Стъклената градина“ води до престижната Европейска награда за литература. Но кое не знаем за нея и какво крие историята й?

Татяна е родена  в Кишинев и романите й се радват на голяма аудитория в редица държави. Израснала в семейство на журналист и редакторка, тя от малка е заобиколена от книги и добри истории, а на масичката за кафе все ухае на вестникарска хартия. В тийнейджърските си години страда от изключително ниско самочувствие. Демоните в съзнанието й се борят с етикети като "дебела“, "грозна“, "досадна“, "срамежлива“, "интроверт“. Понякога тихите и чувствителни деца често ги наричат така. Това, което я отличава от останалите й връстници, е копнежът й да чете книги сама в стаята си. И тъкмо в тези години започва да се влюбва в литературата и писането и магията на думите се заражда в ума на малкото момиче. На тази възраст е още прекалено рано да мисли за сериозна кариера, но по някакъв начин Татяна винаги я преследва усещането, че с каквото и да се занимава, то ще включва писане под една или друга форма. 

Макар баща й да притежава големи амбиции дъщеря му да се занимава с медицина, тя решава да послуша вътрешния си глас и следва Журналистика и комуникации и в продължение на 15 години се занимава с тази професия. Радва се на успехи, води собствени рубрики, занимава се с телевизия, където е репортер, редактор и водещ. Казва, че работата й винаги е била свързана с това да пише за тези хора, които са различни и не са популярни сред широката аудитория, защото тъкмо тях смята за най-интересни. Социалните проблеми, бедстващите и боледуващи деца и майки били приоритет за нея. 

През 2007 година се отказва от журналистиката и заминава за Париж, където измества фокуса си от кариерата към семейния живот. След като се жени и ражда първото си дете, решава да се заеме с писане на по-сериозно ниво. Вярва, че този процес е спасителният пояс, който цял живот я държи на повърхността. "Когато бях вкъщи, все не намирах време за писане, макар това да беше работата ми.“

Така през 2014 г. се ражда първата книга на Татяна "Модерни басни“ – 50 кратки разказа за миграцията. Започва да пише историите като постове във фейсбук, но те бързо печелят огромен интерес от страна на аудиторията. Целта на публикациите е да вдъхновява повече хора,  които живеят далеч от родните си места, да говорят за миграцията от различна перспектива. Две години по-късно от печат излиза и първият й роман, озаглавен "Лятото, в което мама имаше зелени очи“ – поредно скачане в дълбоките води на големи теми, като връзката между майка и син, депресията, липсата на любов. Идеята за това заглавие произтича от най-големия страх на Цъбуляк, а именно това да покаже уязвимост пред другите хора, разкривайки най-личните си чувства. 

Днес четем литературното бижу от 2018 година, което се казва "Стъклената градина“ и вече излезе на български език. Роман, в който героите са вдъхновени от реалния живот и тъкмо поради това с лекота въздействат на читателите.

"Стилът, на ръба между поезия и проза, изключително наситен и с чести елипси… е резонансната камера на този синестетичен разказ, в който вкусът на брезовия сок се слива с мириса на мръсните длани, а звуковете и буквите на румънския език се преплитат с тези на руския.“
Михай Йованел

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт