Анес Варда от 5 до 7

 "Ако отворим хората, ще намерим пейзажи. Ако ме бяха  отворили мен, щяха да намерят плажове.“

Това са думи на Анес Варда, която е сред пионерите на Френската нова вълна - вълнуващо течение в киното, дало символичното си име на поредица нови движения в седмото изкуство и до днес.  

Цитатът е достатъчен като основа за кинематографичен портрет на Варда. Към него можем да добавим малко биографични факти. Родена е от любовта на грък и французойка в Белгия, където живее до 12-годишна. После цялото семейство, заедно с нейните четирима братя и сестри, се премества в Сет, разположен на Средиземно море. Живеят в лодка, от която по-късно Арлет - родното име на Варда, ще избяга, за да потърси своята независимост и да започне дългото си кинематографично плуване, вече с новото си име – Анес, избрано в памет на баща ѝ. По- късно, вече като режисьор, тя се връща в крайбрежния Сет, за да заснеме "Рибарското селище – La Pointe courte“ – първия си пълнометражен филм. Той, както и още няколко от ранните филми на режисьорката, ще бъдат показани в рамките на Фестивала "Срещи на младото европейско кино“ от 22 до 30 юни в София. "Рибарското селище“е първата камбана в дългата и оглушителна канонада на Новата вълна във френското кино, както предсказва Жан дьо Барончели във вестник "Льо Монд“. 

 „Рибарското селище – La Pointe courte“

Безспорният шедьовър на Анес Варда - "Клео от 5 до 7“, също е част от селекцията на фестивала, реализиран в партньорство с Френския институт в България. Заснет е предимно в 14-ти район на Париж, там, където се намира и розовата къща на Варда с очарователно патио, по-късно емоционално наречено "площад  Жак Деми”, посветено на нейния съпруг - режисьора на "Шербургските чадъри“ (1964) и "Госпожиците от Рошфор“ (1967). Заедно с Дени преобразуват къщата на улица Дагер и в нея от дълги години се помещава продуцентската и дистрибуторска компания Ciné-Tamaris.  

„Клео от 5 до 7“

"Клео от 5 до 7“ показва в реално време осемдесет и шест минути от живота на млада жена, която не без страх очаква резултатите  от медицински си изследвания. Но филмът не оставя Клео сама в това обратно броене, зрителят вижда как тя се разкрива в дълбочина. Акцентиращ върху несигурността на живота, форматиран на времеви епизоди, показващ безразличието на големия град към съдбата на отделния човек, филмът е избран на фестивала в Кан като дебют на жена режисьор. 

Три документални експеримента на Анес Варда също ще бъдат показани във Френския институт и в кино "Одеон“ – "Одисей“, "Опера Муф“ и "Отговор на жени“ .

„Опера Муф“

Анес Варда завършва фотография в парижката академия Боз-ар, след това и училището към Лувъра, но фотографията оставя отпечатък на цялата й кариера. Тя отразява фестивала в Арл, официален фотограф е на трупата на Националния популярен театър, дори сътрудничи с "Галери Лафайет". Една сюрреалистична снимка, заснета през 1954 г. на морски бряг, изобразяваща гол мъж, дете с име Одисей и мъртва коза, тридесет години по-късно се превръща в документален филм, изследващ въображаемото и реалното, съхранени в паметта на киното. "Одисей” е награден със Сезар за най-добър документален филм.

"Опера Муф“ е документалистика, заснета под формата на дневник. Всеки ден Варда отива със своята камера на улица Муфтар и снима живота на нея. Тогава, през петдесетте години, улицата не е била днешната туристическа атракция, а място на бедните, на сергиите на пазара, на клошарите и на студа. Анес е бременна с Розали, и нейният растящ плод мощно контрастира на безрадостната картина пред обектива. Но Варда обича експериментите и гледайки филма, зрителите ще почувстват нежността на онзи, който наблюдава и снима хората на улица Муфтар.

През 1975 г., френската национална телевизия моли седем жени режисьорки да отговорят в рамките на седем минути на въпроса "Какво е жената?“. Тогава Варда заснема  своя "Отговор на жени“ - кинотракт, фокусиран  върху женското тяло, в който жените говорят за секс, желание, реклама и деца - независимо дали ги имат или не.

С панорамата от филми организаторите на фестивала от сдруженията "Арте Урбана Колектив“ и "Кинематограф“ отдават почит на тази легенда на европейското кино, носителка на куп престижни награди, отишла си преди 2 години, твърде малко позната и показвана в България. Във впечатляващия си деветдесет годишен живот Анес Варда винаги се изявява като хуманист, защитаващ феминистката кауза, а с неповторимия стил на цялото си творчество доказва равенството на половете.