Круела – магията в изграждането на един злодей
Една смела, дръзка и шумна интерпретация на класическа героиня.
Знаем, че злодеите винаги са имали специално място в сърцата на кино феновете. Знаем, че те предразполагат към едно сериозно разгръщане на филмовите истории и дават творческа свобода за построяването на даден свят. Режисьорът Крейг Гилеспи със сигурност е направил новата версия на “Круела” с огромно удоволствие и любов. Личи си от всяка една сцена.
Как започва историята на жената, която познаваме като олицетворение на злото, тъй като иска да притежава палто от невинни далматинци? “Круела” ни отвежда в Лондон през 70-те години и ни запознава с малката Естела, която е различна от другите деца и създава своето алтер его – Круела, когато иска да се предпази в дадена ситуация. Това обаче води до неприятности за нея и присъствието на майка й в училището доста често. Губейки и майка си, тя трябва да се бори с живота сама... с помощта на Джаспър и Хорас, които подобно на нея нямат семейства. Това трио още като деца, а после и като възрастни, са страхотна комбинация, която води до много комични ситуации, независимо от тъмния контекст на събитията. Много бързо става ясно, че Естела е безкрайно талантлива в създаването на дрехи и не бива да остава просто малка джебчийка. Така попада в обкръжението на прочутата дизайнерка с ужасен характер и липса на душа – Баронесата. Оттам се забъркват и основните приключения на героите.
Комбинацията в актьорските превъплъщения от Ема и Ема е може би абсолютната черешка в тази история. Ема Стоун като Естела/Круела и Ема Томпсън като Баронесата са толкова впечатляващи в образите си, че не можеш да свалиш очи от тях. Не можеш да свалиш очи и от феноменалните им костюми. Родената в Аризона Ема Стоун говори изключителен британски акцент, а поведението и визията й са на бунтарка, от която можеш да очакваш всичко. Дали като Естела или Круела, тя контролира образа си толкова успешно, че ти я харесваш, каквото и да е намислила, а еволюцията от едната в другата е едно от най-добрите й попадения. Тя е абсолютно перфектна за ролята. Ема Томпсън се превъплъщава в символ на злото с цялата си същност - поведение, облекло, маниер, реплики. Ако Мерил Стрийп в “Дяволът носи Прада” е някаква основа за такъв герой, то Баронесата на Ема Томпсън е в пъти по-ужасна, бездушна и егоистична. Абсолютно удоволствие е да ги гледаш и двете както заедно, така и по отделно! Говорейки си за актьорите няма как да не споменем Джоел Фрай (“Игра на тронове”) и Пол Уолтър Хаусър (“Аз, Тоня”) като Хорас и Джаспър и ако Фрай е британец, то Хаусър със сигурност не е, но би могъл много успешно да те заблуди във филма. Историята върви много динамично, цветно, поглъща те и те кара да очакваш с нетърпение следващите стъпки на героите. Има и няколко много важни кучета за сюжетната нишка, които са доста важни герои и не са само далматинци.
Гримът, костюмите и сценографията са определено сред най-ярките и запомнящи се елементи в “Круела”. Изграждането на талантлив персонаж от света на модата, но в същото време бунтарка от бедно потекло, дава толкова много свобода на професионалистите, създали този свят. Както един от сценаристите – Тони Макнамара, така и гримьорката Надя Стейси са работили с Ема Стоун във “Фаворитката”. Надя признава, че са я вдъхновили ранни колекции на Джон Галиано, както и пънк музиканти за визията на Круела. Крейг Гилеспи кани носителката на “Оскар” Джени Бийван да създаде костюмите на героините. Тя прави цели 47 такива за Круела и 33 за Баронесата и филмът се превръща най-мащабния, по който е работила дизайнерката.
“Не се смятам за дизайнер”, казва Джени. “Аз съм разказвач на истории чрез дрехи. В нормалния живота нямам интерес към дрехите. А тези красиви герои ме предизвикаха да искам да видя какво ще им се случи и как.”
Аксесоар, който не е включен в модерната версия за младата злодейка е цигарата на Круела, тъй като Дисни не показват цигари на екран от 2015 година. Ема Стоун признава, че й е било трудно да си представи героинята без дим около себе си.
Австралийският режисьор Крейг Гилеспи многократно вече е доказвал успешното вплитане на хумор в иначе тъмни истории, а предишният му пример за това - “Аз, Тоня” донесе на филма три номинации за “Оскар”. В създаването на света на “Круела” той определено се е развихрил и го е построил с много уважение към героинята, давайки й повече сърце, душа и плътност, отколкото сме очаквали от нея. Все пак всеки злодей си има предистория, а тази на Круела е вече на екран, вижте я!
“Круела” е вече в кината
бюлетин
още авангарт
-
По какво си приличат Тейлър Суифт и световната икономика?
Георги Тенев за голямото търговско събитие Арт Базел
-
София МОНО 2024: Театрален фестивал на спектаклите, базирани на литературни произведения
Литературата оживява на откритата театрална сцена в парка на Военна академия „Георги С. Ра...
-
Специална среща с Идрис Елба
Британската звезда е продуцент на документалната поредица на National Geographic „Изтрити:...