Другите в теб

"Това е последният път, когато използваме думата "игра“. Отсега натътък всичко е истинско.“ 

Бележка от game-master-а

The Winter garden, Ню Йорк, 11 септември 2001. Вампирите и върколаците, които редовно играят на една от най-големите площадки за ролеви игри на живо в света не могат да осъзнаят какво виждат. Седалището на властта е затрупано от мрамор и стъкло, а на 500 метра Кулите близнаци горят. Ларпърите може и да са станали приятели с охранителите на Winter garden, но от тук нататък ще трябва да си измислят нова реалност...     

 "Ларп“ идва от английското Live Action Role Playing и представлява доброволно влизане в измислен свят за определено време. Той разчита на импровизацията на играчите, въпреки че има сценография. За своя ларп King's Gate ("Кралската порта“) например Лори Золкоски работи година и половина само за да изгради свят, който поне малко да наподобява ранния Европейски Ренесанс. А за шведския Dragonbane ("Проклятието на дракона") гейммастърите строят цяло едно село и даже неговото божество - огромен електромеханичен дракон.          

И въпреки че първите ларпове са вдъхновени от световете в книгите на Толкин, днес съществуват всякакви жанрове. От политически ларпове, изобразяващи дистопични или утопични общества, до игри, вдъхновени от киберпънка, спейс операта и пост-апокалиптичната фантастика. Защо ли? Защото ларпът е инструмент за бягство от реалността, а някои игри - физическо потапяне в 360° илюзия. Като Ground Zero ("Кота нула") от Ями Йокинен и Йори Виртанен. Играчите влизат в ролята на обикновени американски граждани в бомбоубежище в предградията на Тулса, Оклахома, по времето на Кубинската ракетна криза през 1962. И прекарват трийсет часа в бункера, ядейки от консерви и слушайки новините по радиото, които стават все по-отчайващи от минута на минута. Докато изведнъж токът спира, радиото замлъква, а бункерът е разтърсен от бомба, паднала на няколко мили от Тулса. Звукът е потресаващ – в картонените стени на бомбоубежището дизайнерите са монтирали високоговорители. Истерията и сълзите обаче не са бутафорни – това кой си ти, какво работиш и колко си велик в реалния живот няма никакво значение, когато ядреният ужас те оставя мръсен, гладен и полусляп.             

Дали защото зимните дни в Швеция са доста тъмни и хората имат повече време за daydreaming (да сънуваш с отворени очи), но ако ларпът си има родина, това със сигурност е Швеция. И как хората да не са луди по скандинавските ларпове – вътре всичко е истинско. От кръвта до сълзите. Един от виртуозите в екстремните и смущаващи скандинавски игри е шведът Тобиас Ригстад. Истински фен на т.нар. bleed техники, които размиват до неузнаваемост границата между играч и герой. В своята Gang Rape ("Групово изнасилване“) Тобиас изследва социален проблем, критикувайки шведската съдебна система и рядкото залавяне на бандите изнасилвачи. Композицията на ларпа е следната: един играч заема ролята на жертвата, останалите играят изнасилвачите. Няма докосване, няма действия, насилниците само се редуват да разказват какво правят на жертвата, контролирайки с думи биологичните й реакции по време на акта. После разказва самата жертва. Тя описва съвсем подробно какво се случва в мислите и в тялото й, докато не вярва на собствените си писъци.   

Източник: Nordic Larp

Ето защо ларпът не е представление за пред публика – защото публиката са всъщност призраците вътре в теб. Играта само разширява пространството, което умът ти обитава. Кара те да разбираш другите, да се адаптираш по-добре, развива фантазията и насърчава интереса към литературата, историята и антропологията. Нищо чудно, че в Дания вече съществува истинска ларп гимназия и е напът да се появи втора. Østerskov Efterskole е първото училище, напълно базирало учебния процес върху основата на ларпа.             

"Това изобщо игри ли са?“ – пита се Джоана Кольонен, участвала в Ground Zero и Delirium (или по-скоро преживяла ядрена война и лудостта на викторианска Англия). 

"Не знам отговора на този въпрос. Знам само, че ларпът е навсякъде около нас. Шамански ритуали, църковни сватби, крикет, интервюта за работа, парламентарни дебати, тематични партита, екскурзия до Марбея… По свой собствен начин всички те са ролеви игри на живо. Имат определено времетраене и те променят поне мъничко. Защото когато ги преживяваш със собственото си тяло и душа, и измислените истории са истински.“

Ако искате да се потопите в един вълнуващ и екстремен ларп, прочетете "Играта на солта" на Елена Колева