Страхотен сладолед по време на депресия

Вероятно сте чували за “Списък на страхотните неща” по HBO GO, но дори и да не сте, със сигурност трябва да отделите малко от времето си и да го гледате. Британският комик Джони Донахю участва в адаптацията по пиесата на Дънкън Макмилън, заснета на сцената на Барън Стрийт Тиътър в Ню Йорк пред публика. Изненадващо е как депресията може да вдъхнови текст, който всъщност се явява епитафия на тъгата и празник на страхотните неща в този живот, с който всички се опитваме да се справим по най-добрия начин.

Човекът, чийто глас чуваме, прекарва младините си в дебелата сянка на опитите за самоубийство на майка си. С цел да й помогне, той започва да създава списък на онези малки неща, за които си струва да се живее. Или поне които биха могли да накарат депресирания човек да се замисли, че може би си струва да опита да живее.

Всичко започва, когато детето е на 7 години. Мама е в болница, двамата с татко са в колата. “Тя направи нещо глупаво”. Изречението, което променя един живот завинаги. Майката, която изпитва трудност да намери щастието, е повод детето й да се гмурне дълбоко във въображението си и да извади от най-вътрешните джобове на съзнанието си списък на всички щастия, които познава. Започва с най-важните неща:

сладолед
бой във водата
да останеш буден до късно и да ти позволят да гледаш телевизия
жълтият цвят
нещата на райе
влакчетата на ужасите
хората, които се спъват и падат

Базирана на истински и измислени истории, пиесата поставя важни въпроси, чиито отговори се опитва да открие през хумора и смеха. Макмилън не пише за депресията в черно и не позволява на кошмарните суисидни мисли да тежат на раменете на зрителите. Сълзите са през смях, а тъгата едва надниква през лъчите на радостта.

“Всичко, което съм написал, е резултат от това, че непрестанно търся нещо в културата ни и все не го намирам. Депресията и суисидните мисли афектират и засягат всички. Без значение дали самите вие сте минавали през своите мрачни епизоди или някой ваш близък е страдал. Депресията и самоубийствата или биват игнорирани, или се превръщат в слава и фетиш. Нали знаете, често на онези, които слагат край на животите си, се гледа почти като на рок звезди. Сякаш са твърде красиви, за да живеят, твърде живи за този свят, прекалено добри, прекалено чувствителни. А реалността на тези хора е толкова по-обикновена всъщност... Мисля си, че театърът трябва да говори тъкмо за онзи момент, в който се раздвояваш между това дали да продължиш да го мъчиш този живот или да сложиш край. Начинът, по който повдигаме темата и посочваме проблемите, оказва влияние върху обществото. Важно е какво казваме и как го правим. Реших, че би било удачно да ползвам за тази цел комедията, която не е нито твърде драматична, нито прекалено сантиментална. ”

Депресията не е рок енд рол начин на живот, нито е поетична сладка болка. Тя настъпва тогава, когато нищо няма значение - слънцето, щастието, песента на птиците и любовта са мъртви. Доброто и злото се сливат и нито страшното е страшно, нито смешното - смешно. Депресията е тогава, когато денят и нощта се сливат в празен мръсен сив цвят и наклонената плоскост стремглаво повежда към мазето на душата. А то, прашно, потискащо и удобно често се превръща в зона на комфорт. И тъкмо тогава последната надежда се крие в някой, който да слезе долу при нас със своя списък и да ни донесе един страхотен сладолед, заради който си струва да живеем. Който може би има възможност да събуди апетита ни за живота. А в случай, че и това не проработи, списъкът със страхотни неща съдържа още хиляди, хиляди, хиляди предложения, които можем да опитаме, преди да оставим празнина в гърдите на близките си, слагайки край завинаги.

“Списък на страхотните неща” със сигурност трябва да бъде на челна позиция в списъка с филмите, които да гледате. Защото във времена като днешните... в дни на страх и паника… в ежедневие, в което пижамата и домашният халат са единствените тоалети, имаме нужда да си припомним какво друго съществува там. И какво ни чака навън.

У нас в главен герой в пиесата "Всички страхотни неща" влиза Бойко Кръстанов, под режисурата на Владимир Пенев, Народен Театър "Иван Вазов"