Писмо от Франк Синатра до младия Джордж Майкъл

1990 година, из страниците на LA Times.

През 1990 г. Джордж Майкъл е на 27 години и в интервю за LA Times говори за негативните страни на славата и споделя, че не вижда особен смисъл в това да отвлича вниманието от песните си, снимайки се за календари и лъскави фотосесии. Отказва големи турнета и страни всячески от медийния шум около себе си

“За мнозина ще е трудно да повярват, че да бъдеш звезда може да те направи нещастен. В крайна сметка всички искат да бъдат звезди. Аз също. И работих усиленоНо бях нещастен. И не искам никога повече да изпитвам нещастие.”

В същата 1990 г. Франк Синатра е на 74 години и след като прочита интервюто пише отворено писмо до LA Times.

9 септември, 1990

Скъпи приятели,

Когато видях Джордж Майкъл на корицата и заглавието “Колебанията на поп звездата”, първото, което ми хрумна, беше това колко трябва да е благодарен на Господ всеки ден за това, че се събужда и има всичко, което има. По този начин бихме станали двама, които всяка сутрин благодарим.

Не проумявам млад мъж, който живее “с надеждата да редуцира мощта на известността си”. Та това е едно хлапе, което е мечтало да бъде поп звезда, още когато е било на години. Днес е убийствен артист и автор на песни, а е само на 27… и иска просто с лека ръка да пусне всичко това, за което безброй много младежи биха застрляли бабите си.

Хайде, Джордж, отпусни се, човече. Разпери крилете си, за да изпадне този застоял прах от тях и нека те понесат към Луната. Бъди благодарен, че носиш със себе си познатия товар, който всички ние носим още от онези далечни безсънни нощи, в които сме заспивали в автобуса и сме помагали на шофьора да разтоварва огромните музикални инструменти, с които пътуваме.

И стига вече с тези приказки за “трагедията на известността”. Същинската трагедия на известността е когато никой не се появява и пееш на чистачката в някакво празно помещение, в което не се е явявал клиент от нощта на Свети Суитин. Ти дори нямаш причина да се опасяваш от това. Ти си най-влиятелното име, стъпило здраво на самия връх на стълбицата. Вече си най-горе, което те прави истинска звезда. Това, което искам да ти кажа, е да бъдеш благодарен на феновете, които са били там всеки път, когато си изпитвал самота.

Талантът не бива да се пилее. Говоря за тези, които го имат, а ти определено го имаш. В противен случай днешният брой щеше да бъде посветен на Руди Вали, не на теб… та, тези, които имат талант, трябва да го прегърнат и приемат, да го подхранват и споделят, за да не бъде отнет толкова бързо, колкото е бил даден.

Повярвай ми. Бил съм там.

Франк Синатра

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт