Улай е все още тук

Ретроспективна изложба, посветена на живота и работата на Улай, можем да видим до април 2021 в Амстердам.

Ретроспективна изложба в Stedelijk Museum Ulay Was Here в Амстердам разглежда живота на легендарния артист Улай, който почина на 76 години през март тази година. През пълния с много талант и провокации живот, Улай успява да открадне любимата картина на Хитлер от стената в Националната галерия в Берлин, създава свое собствено алтер-его с хибриден пол и приключва дългогодишната си връзка с Марина Абрамович на Великата китайска стена. Все артистични подвизи, достойни да бъдат разказвани десетилетия.

© the artist, courtesy ULAY Foundation

Ulay, “Ich Bin Ich”

Творчеството на Улай е предимно свързано с неговата любима – партньор в живота и в работата – Марина Абрамович. Заедно създават един от най-плодотворните и запомнящи се артистични съюзи, изследвайки нови и нови форми на пърформанса (въпреки че Улай предпочита немската дума “aktion”), вдъхновявайки се взаимно цели 12 години (официално). От момента, в който двамата се срещат през 1976 година, те са неразделни. Пърформансите им са повече от смели – често изискват участието на публиката, поставяйки ги в най-неудобни ситуации. Една от тях е по време на т.нар. aktion Imponderabilia (1977) - публиката трябва да премине през тясното пространство между голите тела на Марина и Улай. 

Ulay/Abramović, “Imponderabilia” (1997)
© the artists, courtesy ULAY Foundation and Marina Abramović Archives 

Изключително турбулентна връзка на двамата артисти приключва по особено драматичен начин – двамата тръгват от различни краища на Великата китайска стена, за да се срещнат по средата и да се сбогуват завинаги. 90 дни самота и време за размисъл. 90 дни до последното докосване. Десетилетия по-късно те се срещат по време на пърформанса на Абрамович The Artist is Present през 2010 година в MoMA. Абрамович споделя, че за да разбереш Улай, имаш нужда от повече от един живот. 

© the artist, courtesy ULAY Foundation

Ulay, “Soliloquy” (1974) Series of 7 original Auto-Polaroids

Но какво се крие под сянката на този артистичен съюз и защо творчеството на Улай ще продължава да буди такъв интерес след толкова години? Живот и работа, насочена към експерименти посредством пърформанс и фотография, изследване на пола, ангажиране със социални и политически теми и дългогодишна връзка с Амстердам, където Улай живее и твори над 40 години - това са само част от точките, докоснати от таланта на Улай. Ретроспективната изложба в любимия му град включва също скулптури, полароиди, документални материали, автопортрета “S’he”(1973), в който Улай представя алтер-егото си на име Renais Sense с две половини, които твърди, че притежава – женска и мъжка и още много.

© the artist, courtesy ULAY Foundation

Ulay, “S'he” (1973-74), Original Auto-Polaroid 

 

В рамките на Ulay Was Here ще дебютира и видео на пърформанса му “Irritation - There is a Criminal Touch to Art”, който документира кражбата на любимата картина на Хитлер през 1976 година. Младият тогава Улай открадва платното “The Poor Poet” (1839) на Шпицвег и го окачва в дома на бедно турско семейство в покрайнините на града. Твърди, че всеки трябва да има изкуство в дома си. 

© the artist, courtesy ULAY Foundation

Ulay, “Irritation - There is a Criminal Touch to Art” (1976), Berlin action (documentation - film stills)

Месеци след смъртта му сме сигурни, че духът му все още се скита наоколо. Из малките улици на Амстердам, където Ulay Was Here продължава до април 2021. Или някъде около Великата китайска стена. Където и да е, съвсем спокойно можем да заявим, че Ulay Is Still Here.

Получавай месечна селекция с най-новите ни материали по email

Още АвангАрт